Франц Серафим Петер Шуберт, известен като Франц Шуберт (1797-1828) е австрийски композитор, автор на девет симфонии, над 600 вокални песни, 40 камерни произведения, огромно количество творби за пиано, над 100 произведения за хорове и вокални ансамбли, 20 музикално-драматични произведения. Той е от най-видните представители на виенската класическа музикална школа и eдин от основоположниците на романтизма в музиката. Творчеството му не е загубило своята актуалност и днес. Франц Шуберт е роден на 31 януари 1797 г. в предградие на Виена. Музикалните си способности проявява доста рано. Първите си уроци по музика Франц получава вкъщи. Баща му го учи на цигулка, а по-големият му брат – на пиано. На шестгодишна възраст Франц Петер постъпва в енорийското училище в Лихтентал. Бъдещият композитор имал невероятно красив глас. Благодарение на това на 11-годишна възраст е приет като “пеещо момче” в придворния параклис на столицата.
До 1816 г. Шуберт учи безплатно при Антонио Салиери – пръв придворен капелмайстор и високоавторитетен музикант, при когото усвоява основите на композицията и контрапункта. Талантът на Шуберт като композитор се проявява още в юношеските му години. Още на 12-13 годишна възраст, Франц създава няколко вариации и фантазии, за съжаление недостигнали до нас. Пътят на Шуберт към изкуството продължава, когато той се запознава с баритона Йохан Михаел Фогл. Самият певец изпълнява няколко песни на начинаещия композитор и те бързо придобиват популярност. Именно Фогл въвежда Шуберт във висшите средите на виенските музиканти. Първият сериозен успех за младия композитор идва с баладата на Гьоте “Горският цар”, която той озвучава. През 1818 г. композиторът заминава за Унгария. Там, в музиката му се влива струята на унгарската народна песенност, което впоследствие се проявява в такова забележително произведение като „Унгарско дивертименто”.
Към 1819 г. Шуберт създава една от най-хубавите си творби, песента „Пъстървата”. Най-голямото постижение на композитора през 1823 г. е цикъла от песни „Прекрасната мелничарка”, „Зимен път”, по стихове на виенския поет Вилхелм Мюлер. Герой и в двата цикъла е странникът, обикновеният човек, който обича и страда. В първия цикъл той е все още млад, пълен с надежди и мечти, а във втория е жертва на житейските несгоди, в душата му всичко е печално и унило. Песните от последния сборник на композитора, “Лебедова песен”, стават известни в цял свят.
Анализът на творчеството на Шуберт показва, че той е бил смел и оригинален музикант. Композиторът не следва пътя, утъпкан от Бетовен, а избира свой собствен път. Това е особено видно в си-минорната “Недовършена симфония”. Шуберт оставя много църковни творби. От тях най-голяма популярност придобива Меса № 6 в ми бемол мажор. Единственият публичен концерт на Шуберт се състои на 26 март 1828 г. Той има огромен успех и му носи малък хонорар. Шуберт умира от коремен тиф през ноември 1828 г., когато е само на 32 години. През краткия си живот музикантът успява да направи най-важното – да реализира невероятната си дарба. При цялото многообразие на Шубертовото творчество в центъра му стои вокалната, песенна лирика, която въплъщава цялата гама на човешките чувства в мелодично-ярки образи. В песните си композиторът влага нови интонации, обогатява хармоничния език, постига звуков колорит, изгражда умело формата. Именно тук, в песента и романса, се проектира плавността, пластичността, простотата и напевността на неговете мелодии. „Най-поетичният сред всички композитори” – така характеризира Лист личността и творчеството на Шуберт.
