„Киното не спасява нечий живот. То не е медицина,
която ще спаси живота на някого. Киното е просто аспирин.” – Люк Бесон
Люк Бесон е от онези неукротими и непосредствени фантазьори, които се раждат рядко, но когато се появят, задължително оставят следи. Режисьорът е отдавна е призната личност в световното кино. Французин е, но не прави типично френско кино. Работил е и в Холивуд, но филмите му не са холивудски. Именно той е като че ли човекът, открил крехкия баланс между любимите на американците зрелища и чувствителността, която предпочита европеецът.Затова всеки негов филм е очакван с любопитство. Известният френски режисьор роден 18 март в Париж, в семейството на инструктори по подводно плуване и като дете се готвел да продължи семейната традиция. Гмуркал се във водите на Средиземно море и правел подводни снимки. При поредно гмуркане получава пристъп на кресонна болест (от промяна в налягането, кръвта в организма, буквално започва да кипи) и поврежда очния си нерв. Това го лишава завинаги от възможността да сбъдне мечтата стане стане ихтиолог. В Париж Люк Бесон се занимава с какво ли не, преди да се увлече по киното. То го привлича, когато веднъж случайно се оказва на снимачната площадка, където усеща магията на това изкуство и и се отдава всецяло. Ставайки
подвластен на седмото изкуство, 19 годишният Бесон заминава за Холивуд, но не след дълго се връща във Франция. Отначало прави музикални клипове а след това става асистент-режисьор. Дебютира като режисьор в началото на 80-те с късометражния филм „Предпоследният”. Първият му игрален филм „Последната битка” (1983 г.) е черно-бяла история, заснета с минимални средства, в която Люк Бесон открива Жан Рено за голямото кино. Именно този актьор се превръща не само в любимец, но и в талисман на френския режисьор. Две години по-късно се появява филмът „Метро” (1985 г.), в който ярко се очертава специфичния почерк на Бесон, а именно взривоопасна смес от напрегнато действие и мелодраматизъм. В „Петият елемент” от средата на 90-те французинът събира в една лента начинаещата Мила Йовович с Брус Уилис и Гари Олдман. След този период са филмите – „Никита” (1990 г.) „Леон”(1994 г.), „Такси” (1998 г.), „Целувката на дракона” (2001 г.), „Уасаби”(2001 г.), „Транспортер” (2002 г.), „Дани кучето” (2005 г.), „Бандитки” (2006г.), „Люси” (2014 г.)и много други. Истински връх в режисьорската кариера на Бесон е “Никита“. В лентата най-ясно се проявява типичният бесоновски стил на разказване – бързо развиващ се сюжет, заснет като че ли в истинска музикална хармония, напрежение, излизащо като от струните на виртуозна цигулка. Филмът има касов успех в Съединените щати, а Бесон получава универсално признание като режисьор със световна известност. Освен игрални филми Люк Бесон прави и анимационни филми – „Анжела” (2005 г.), „Артур и минимоите” (2006 г.), който е с продълженията – „Артур и отмъщението на Малтазар“ и „Артур и отмъщението на двата свята“.
Сюжетът, базиран на поредицата детски романи с автор самият Бесон, се развива около едно момче, което търси изгубено съкровище в свят на миниатюрни същества, разположен в собствения му двор. Филмът е частично анимиран, като главните роли в игралните сцени се изпълняват от Фреди Хаймор, Мия Фароу, Пени Балфор и Адам Льофевър. Английските озвучаващи актьори са Мадона, Дейвид Бауи, Робърт Де Ниро, Харви Кайтел, Снуп Дог и други.
Един от последните филми на режисьора е „Анна” (2019 г.), в който подобно на „Никита” присъства образът на „femme fatale”. Участието на известни актьори в поддържащите роли, сред които винаги страхотната Хелън Мирън, Килиън Мърфи и Люк Евънс, а в главната роля красивата и опасна Анна, чиято роля е изиграна от руския супермодел Саша Лус, превръщат лентата в добро и качествено забавление. Бесон продължава да снима филми, в които личи неговия разпознаваем кинематографичен стил. Неотдавна той реши да започне и работа с Netflix. Опитът на френския режисьор ще позволи заснемането на цяла поредица филми със среден бюджет. В последно време Люк Бесон се занимава и с продуцентска дейност. Творецът има намерение и се стреми да създаде мащабно киностудио близо до Париж. Режисьорът е убеден и твърдо вярва в културния обмен, който е предпоставка за взаимно обогатяване и развитие.
