Роденият на 6 април 1483 г. в Урбино Рафаело Санцио е един от най-великите живописци, графици и архитекти на Зрелия Ренесанс и класически представител на т.нар. умбрийска школа. Биографията на Рафаело е класически пример за това как са живели и работили ренесансовите майстори. Около 1500 г. Рафаело работи в Перуджа, в ателието на Пиетро Перуджино, известен умбрийски художник. Там прекарва близо 4 години придобивайки свой собствен стил.
Флорентински период През 1503 г. художникът заминава да живее и работи във Флоренция. Този период е най-интензивният в живота на Рафаел. По това време той създава шедьоври, като: “Дамата с еднорога”, “Светото семейство”, “Мадоната с щиглеца”, “Света Екатерина Александрийска”. През този период художникът рисува и много мадони. Най-добрите мадони от този период са “Мадона с карамфил”, “Мадона Грандука”, “Красивата градинарка” и др. Тук Рафаел се запознава с творчеството на изтъкнати майстори като Леонардо да Винчи, Микеланджело и Бартоломео дела Порта. От техните произведения усвоява тайните на портретната живопис и скулптурата.
Римски период През 1509 г. Рафаело се премества в Рим и става официален художник на папския двор. Римският период е връх в кариерата на художника. В картините си Рафаел, изобразява архитектурни структури – сгради, куполни ротонди, полукръгли арки. По заповед на папа Юлий II и по предложение на главния архитект на Ватикана Браманте на Рафаело е възложено да направи стенописи на стаите във Ватикана. Италианецът създава композиции, отразяващи четирите вида човешка интелектуална дейност: теология, юриспруденция, поезия и философия – “Диспут”, “Мъдрост, умереност и сила”, “Парнас” и “Атинската школа”. Философите на древността от ‘’Школата’’ са поставени на фона на фантастична и величествена архитектура, като Рафаел ги подрежда по групи. Композицията “Атинска школа”, изразява триумфа на хуманистичните идеи в ренесансовото изкуство и връзката му с античността. В допълнение към големия брой произведения, поръчани от църкви, Рафаело работи усилено и в жанра на портрета. През 1512 г. той рисува “Портрет на папа Юлий II”.
Архитект Творчеството на архитекта Рафаело представя връзката между римския класицизъм на Браманте и последвалата общоевропейска класицистична архитектура, по-специално паладианското движение. През 1514 г. Браманте умира и Рафаел става главен архитект на строящата се по това време катедрала “Свети Петър”. В Рим художникът проектира централната, кръстокуполна църква ‘’Свети Елиджио” и изящния параклис Киджи на църквата “Санта Мария дел Пополо”. По негов проект са и фасадите с богата орнаментика на Палацо Видони Кафарели (1515 г.) и Бранконио дел Акуила (1520 г., сградата не е запазена), както и на Палацо Пандолфини във Флоренция, завършен от Франческо да Сангало (1516-1520 г.). През 1515 г. в Рим е построена вила за кардинал Джулио Медичи по проект на Рафаел (завършена от Антонио да Сангало Младши). Сградата е наречена “Вила Мадама” (на името на следващата собственичка, Маргарита Пармска). Рафаело се старае да предаде уникалност на всяка сграда, въпреки че я съобразява с особеностите на мястото, размера на съседните постройки. Композициите му се основават на центричен план, симетрия на фасадите чрез пиластри. Съществува мнение, че стилът на класицизма в архитектурата и живописта, всъщност, е създаден и завършен от Рафаело.
Рисунки и графика Запазени са около 400 от рисунките на Рафаело. Те включват подготвителни рисунки, скици за картини, както и самостоятелни произведения. Самият художник не се е занимавал с гравиране. Въпреки това неговите ученици и помощници използват рисунките и незавършените му композиции, за да създават реплики и композиционни варианти. Творчеството на Рафаело Санцио принадлежи към феномените на европейската култура, които са придобили особено значение – те са висши ориентири в духовния живот на човечеството. В продължение на пет века изкуството му се смята за един от образците на естетическо съвършенство. Историческата заслуга на Рафаел се състои и в това, че в своето изкуство той обединява два различни свята – християнския и класическия.
