„Хубаво е да копирате това, което виждате, но е много по-добре да нарисувате това, което сега виждате само в паметта си. Това е трансформация, при която въображението си сътрудничи с паметта.” Едгар Дега
Илер Жермен Едгар де Га или Едгар Дега е френски живописец, скулптор и график, един от най-ярките представители на импресионизма. Роден е на 19 юли 1834 г. в Париж в аристократично семейство, а желанието му да рисува се проявява още в детството му. През 1855 г. се записва в Школата за изящни изкуства в класа на Луис Ламот, ученик на известния Енгр. Ламот успява да предаде любовта на Дега към ясните контури, които самият Енгр толкова много цени в рисуването. Дега се среща със самия Енгр, който по това време е на 75 години, и получава съвет от него: ,,Рисувай линии, млади човече, колкото е възможно повече, по памет или от натура”. През 1856 г. художникът заминава за Италия. В този период негов кумир е венецианския ренесансов художник Паоло Веронезе. Особен интерес у живописеца предизвикват и платната на Мантеня, Белини, Гирландайо и Джото. Дега пътува из Европа, запознавайки се с творчеството на Дюрер, Рембранд и Гоя. През 1860 той открива свое студио в Париж. Рисува портрети както и много исторически сюжети, които са особено популярни теми сред клиентите на художниците по това време. Платната от този период са в тъмни нюанси и сухи по форма. Тогава е създаден и знаменития му автопортрет с цилиндър и ръкавици. Дега бързо се установява в арт средите на Париж, а през 1866 г. изоставя историческите сюжети. По време на посещението си в Нормандия, Дега се очарова от конете и по-късно те се превръщат в една от любимите му теми за рисуване, заедно с балерините и танцьорките. Балетът, който от зрителната зала изглежда като приказна феерия от трептящи багри и движение, у Дега придобива особен човешки смисъл: художникът открива в него упорития труд, усилието, напрежението на тялото, изпитанието на волята, които изисква изкуството. В творбите си художникът майсторски предава света на балета, свят на грация и красота, но произведенията му са лишени от преднамерена сантименталност. За разлика от други художници Едгар Дега представя работата на балерините, реалистично. Той прониква зад кулисите, показвайки как те тренират, преобличат се и си почиват.
Преди него художниците са изобразявали танцьорите формално и претенциозно. Художникът е наричан художник на танцьорките, но за него те са само повод, за да улови движението. Картините, изобразяващи темата за балета, донасят на Дега невероятен успех. Една от първите творби, включени в балетния цикъл на Дега, е “Класът по танци в операта на улица “Льо Пелетие”. Жанровата сцена изобразява репетиция. В центъра на композицията е празното пространство в залата; до нея се намира балерина, която чака указанията на хореографа. Тя е на път да ги получи и да вдъхне живот в пластиката на танца. Една от най-известните картини на художника е “Сините танцьори”, нарисувана с пастел. Дега има свои собствени специални техники за работа с пастела. Рисунката е била обработвана с пара, което е позволило на художника да постигне пластичността на материала. През годините Дега все повече предпочита пастела, като техника. Този материал привлича художника с благородството си, чистотата и свежестта на цвета, кадифената текстура на повърхността, жизнеността и вълнуващата вибрация на мазките.
Дега използва пастела с енергичност и изобретателност, каквато никой от съвременниците му не е достигал. Маниерът на твореца е изключително свободен – той нанася пастела със смели, прекъснати щрихи, като понякога оставя тонът на хартията да прозира през пастела или добавя щрихи подобни на маслената и акварелна техника. През 1861 г. Дега се запознава с Мане и приятелството им продължава до смъртта на Мане. Младите творци, чийто творби са отхвърлени от журито на Парижкия салон (1863) – Моне, Реноар, Сисле, Фредерик Базил и др. се обединяват около Мане и Дега и по-късно стават известни като импресионисти. През 1870 г. вълната на френско-пруската война стига до Париж. Също както Мане и Дега се записва доброволец в армията. Служи в пехотата и артилерията. По време на войната се простудява и губи част от зрението си. След края на войната Дега отива във Великобритания, а после посещава и САЩ. Всичко в Ню Орлиънс го изумява – от непознатите негърски лица до параходите с огромни колела, които плават по водите на Мисисипи. В резултат на американското пътешествие той рисува картината “Офисът за памук в Ню Орлиънс” – забележителна картина със своята композиция, експресивност, светлина и колорит. Прецизните портрети на героите са превъзходно вплетени от Дега в деловата атмосфера, а картината като цяло е ярка скица на ежедневието в Ню Орлиънс. През 1873 г. се връща в Париж.
По това време Мане решава да организира обща изложба на творците от кръга на Мане и Дега. Така на 15 април 1874 под името “Анонимно дружество на художници живописци, скулптори, графици и др.” се открива първата изложба на импресионистите. На първата изложба през 1874 г. Дега представя десет творби, които получават одобрение. Но като цяло начинанието се проваля, оскъдните продажби не оправдават очакванията и пресата се обръща срещу новото движение с язвителни статии. Две години по-късно е направен втори опит. Дега излага дванадесет картини. Този път мнението за изложбата е положително. Дори ревностните критици отбелязват, че Дега, като лидер на импресионистичното движение, върви по свой път в изкуството. Името на Едгар Дега се свързва предимно с живописта. Не всеки знае, че художникът, прочул се като майстор на жестовете и движенията, е бил и скулптор, гравьор и фотограф. Той изработва скулптурите си от восък, като понякога добавя и пластична глина. Тези скулптури служат на Дега като триизмерни скици за картините, които създава.
На изложба е показвана само една от скулптурите му – “Малката танцьорка”, но тя предизвиква остра критика, ето защо той никога повече не излага скулптурите си публично. Дега се интересува и от фотография, купува си фотоапарат и започва да експериментира със светлината. Фотографията предоставя допълнителна и точна информация за движението, което му позволява да улови неуловимия момент. През последното десетилетие на миналия век художникът се съсредоточава върху колекционерството, като разширява колекцията си от картини. Той купува шедьоври и се превръща в един от най-големите колекционери по онова време. Колекцията му включва картини на Ел Греко, Пол Гоген и Еужен Делакроа. Почти 10 години преди смъртта си Дега практически спира да рисува. Картините му се продавали за баснословни за онова време цени. Едгар Дега умира през 1917 г. в Париж като признат художник, който се счита зa един от най-оригиналните, разпознаваеми и ярки творци на импресионизма. След себе си той оставя над 2000 пастелни и маслени картини, акварели, повече от 150 скулптори.
