Енрико Карузо е италиански тенор, притежаващ един от най-запомнящите се гласове и постигнал огромни успехи в своята кариера. Когато Джакомо Пучини го чува за първи път, го нарича “Пратеник на Бога”.
Енрико Карузо е роден на 27 февруари 1873 г. в Неапол. Семейството, от което произхожда е многодетно. Според биографите му децата са двайсет момчета и едно момиче. Първите седемнайсет деца умират още в ранна детска възраст. Бащата е опитен механик и има планове за сина си да го направи търговец или механик. За малкия Карузо обаче, мечтата била да стане моряк. Той често посещавал доковете на пристанището и от много ранна възраст станал опитен плувец. До 10-годишната си възраст бъдещият певец водил безгрижен живот, знаел малко да пише и чете. Когато за бащата станало ясно, че синът няма да стане механик, го изпратил на училище. То не било най-любимо място за Енрико. Посещавал го с неохота и го приемал като наказание. Директорът на училището, който бил музикант, първи забелязва гласовите възможности на момчето. Първоначално започва да го използва като урежда пеене по сватби и концерти, но малкият певец получавал за това само лакомства.
Истинското заплащане прибирал директорът. Когато е на 15 години, Карузо изгубва майка си. Именно тогава, той окончателно решава да се занимава с пеене и категорично отказва на баща си желанието му да бъде механик. Това изключително много разгневява родителя, който в пристъп на ярост изгонва сина си от дома им. Така Карузо започва да води скитнически живот, пее по църковни тържества, канят го и в по-богатите домове. Започва да придобива известност като най-надареното момче сопран в Неапол. Скоро гласът му започнал да се променя и това събудило още по-голямо любопитство към него. При поредната мутация на гласа си Карузо изпаднал в отчаяние, че вече никога няма да пее. Струвало му се, че може да издава само пискливи звуци. Една среща с прочутия баритон Месиани го изважда от това убеждение. Нещо повече – Месиани предрича големите му успехи като тенор. Той го изпраща на уроци при Верджине, прочут вокален педагог в Италия. Четири години продължава обучението при него, след което младият певец поема по своя професионален път на оперен певец. Разбира се, успехите не идват веднага. Приема участия в различни градове в Италия, след което започват покани и извън страната. Гастролира в Египет, Франция, Германия, стига дори до Южна Америка. Именно там постига първия си голям успех. Следват участия в Лондон и САЩ, където окончателно пленява публиката и заема място сред най-добрите гласове в операта. Енрико Карузо е добре приет от публиката поради мощността на своя глас, ясната дикция и отличната техника, която притежава. Неговият постоянен репертоар включва повече от 40 опери.
Метрополитън опера е мястото, свързано най-дълго с него в кариерата му. Там той изнася повече от 800 представления. Освен изяви на сцената Енрико Карузо осъществява и много записи на свои изпълнения. Записва повече от 500 грамофонни плочи. Това му носи още по-голяма популярност. Копията им се продават в огромни тиражи, а певецът получава невиждани за времето си хонорари.
От своите колеги Карузо често е критикуван за липса на артистичност, но всички са единодушни, че красотата на гласа му компенсира всички недостатъци. Според една от разказваните случки за Енрико Карузо по време на негово изпълнение изведнъж музикантите започнали да свирят фалшиво. Озадаченият диригент, чудейки се какво става огледал оркестъра и видял, че повечето от тях са със сълзи в очите. Ето това предизвиква великото изкуство, а насладата от вокалните изпълнения е несравнима.
Освен с пеене Карузо се занимава и с рисуване. Негово хоби са карикатури и шаржове, които са публикувани в пресата.
Енрико Карузо умира едва на 48 години в Неапол.
