През 20-те години на миналия век в цял свят започва да се издига в култ великата руска балерина Анна Павлова. Билетите за нейни представления понякога струват цяло състояние. По това време няма друга руска балерина, която да се сравнява по слава с Павлова. Анна Павловна Павлова е родена на 12 февруари 1881 г. в Санкт Петербург. Павлова старателно крие информация за родителите си, представяйки историята на своя произход в различна светлина. На 7-годишна възраст малката Ана вижда балет за първи път. Спектакълът “Спящата красавица” се играе в Императорския театър “Мариински”. Момичето е поразено от грацията на балерините и магическата атмосфера на действието и именно това предопределя бъдещата му кариера. Анна завършва Императорското балетно училище и става водеща балерина в трупата на Мариинския театър. Упоритият ѝ труд сбъдва детската ѝ мечта. Най-известният танц и образ на балерината е “Танцът на умиращия лебед”. Павлова го изпълнява за първи път по музика на Сен-Санс през 1907 г. Танцът е поставен от известния балетмайстор Михаил Фокин, който оказва голямо влияние в творчеството на балерината. Изпълнението на „лебеда” се превръща във визитната картичка на нейния шедьовър. Павлова закача рубинена брошка на корсажа на балетната си пачка, която символизира кървавата рана на лебеда. Композиторът Сен-Санс казва, че едва благодарение на танца е осъзнал колко красива е музиката, която е написал. Плакатът за балета е рисуван от известния портретист Валентин Серов. За създаването му са били необходими 11 сесии – балерината е трябвало постоянно да изпълнява арабески, за да може художникът да улови това мимолетно движение.
Миниатюрата “Умиращият лебед” и до днес се смята за символ на руския балет. Тайната на изящността на ролите и известността на Павлова се крият не само в техниката на изпълнението, но и в емоционалността на балетните и превлъплъщения.
През 1907 г. Анна събира собствена балетна трупа. Тя включва в репертоара си балети на Чайковски и Глазунов. Трупата е почти изцяло руска. В следващите 20 години Павлова е почти непрекъснато на турнета с групата си, гастролирайки по целия свят – Европа, Америка, Азия, Австралия. Освен класически партии, Павлова изпълнява и характерни танци: в репертоара ѝ са Панадерос от „Раймонда“ музика на Глазунов(1906), Фанданго от „Кармен“ (1908), Уралски танц от „Конче-вихрогонче“. Анна танцува ролята на Армида в премиерния спектакъл на „Павилионът на Армида” на 19 май 1909 г. в „Руските сезони” на Сергей Дягилев в Париж, а на 2 юни участва в парижките премиери на балетите „Силфиди” и „Клеопатра”. По-късно, по различни причини Павлова напуска трупата на Дягилев, но се съгласява да изпълни главната роля в “Жизел” по време на турнето на Руския балет в Лондон.
От 1909 г. Павлова започва да прави свои лирични миниатюри, вдъхновени от „Лебеда”. Тя създава собствен жанр, който Ю. Д. Беляев нарича „хореографска мелодекламация”. Такива миниатюри са “Драконче” по музика на Крайслер, “Пеперуда” по музика на Дриго, “Нощ”, “Калифорнийски мак” и др. Последното представление на балерината в Мариинския театър е през 1913 г., а в Русия – през 1914 г. С избухването на Първата световна война тя се установява в Англия и никога повече не се завръща в Русия. През януари 1931 г. Анна Павлова e на турне в Хага (Нидерландия) с балетната си трупа. Там тя се разболява и умира. Балетният критик Андрей Левинсон отбелязва, че изкуството на тази блестяща танцьорка се ражда и умира с нея, защото за да танцуваш като Павлова, трябва да си самата Павлова.