Един от най-великите режисьори на световното кино, Милош Форман, е роден и израснал в Чехия. По време на войната остава сирак. Отгледан от приемни родители, Форман още от ранна възраст открива склонността си към зрелищните изкуства. През 50-те години на ХХ век учи драматургия в Академията за музикално и драматично изкуство в Прага. Хвърля цялата си енергия, за да навлезе в света на театъра и заедно със съучениците си прави любителска постановка на „Балада в парцали“ – биография на Франсоа Вийон. Форман мечтае да снима филми и в крайна сметка си купива камера, като в същия момент среща оператора – Мирослав Ондржичек, с когото работи в почти всички чешки филми, които е снимал. Заедно започват да снимат хроника за популярно младежко място в Прага, наречено „Семафор“. През 60-те години Форман снима игралните филми „Черен Петър” (1964 г.) , „Любовта на русокосата“ (1965 г.) и „Пожар, момичето ми“ (1967 г.). С „Черен Петър“ Форман успява да победи Антониони и Годар, печелейки наградата на Международния филмов фестивал в Локарно.
Това дава зелена светлина на режисьора, като именно с тази лента стига до Ню Йорк. Въпреки това Холивуд не бърза да разтвори обятията си за него. Тук Милош започва от нулата, заснемайки кратка десетминутна новела за Олимпийските игри от 1971, която се превръща в своеобразна визитна картичка на неговия професионализъм. Американски продуценти рискуват да инвестират пари в първата пълнометражна творба на Форман в чужбина „Издигането“ („Breakaway“). През 1974 г. режисьорът получава предложение от актьорът Майкъл Дъглас и продуцента Сол Занц да режисира филмова адаптация на книгата на Кен Киси „Полет над кукувиче гнездо“. Премиерата е изключително успешна – филмът печели пет Оскара, включително наградата за най-добър режисьор. Във филма са залегнали проблемите за свободата на човешката личност, за противопоставянето на системата, за унищожаването на индивидуалността, попаднала в лапите на бюрокракратичните правила и разпоредби.
Взривоопасният темперамент на героя Макмърфи (Джак Никълсън), внася в премерения живот на клиниката дисонанса на бунта, въпреки че преди появата му пациентите, или тези, които са сметнали за необходимо да се нарекат такива, отдавна са се примирили с монотонното си, полуживотинско съществуване. Славата на режисьора расте с филма „Коса” (1979), с който се открива фестивалът в Кан през 1980 г. Този завладяващ антивоенен филм, пълен с фантазии и страхотна психеделична музика е въплъщение на свободолюбивия дух на 60-те, свързани с контракултурата на хипи движението. Следващият голям успех на Милош Форман е филмът „Амадеус“, посветен на Моцарт, излязъл на екран през 1984 г. Филмът печели осем Оскара, включително за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добър актьор. Това е най-добрият правен някога филм за процеса на творчеството и непреодолимата бездна между човешкия гений и посредствеността.
Други по – известни филми на Форман са – „Народът срещу Лари Флинт“ (1996), „Човек на луната“ (1999), „Призраците на Гоя” (2006), който е и последния филм на режисьора. Милош създава общо 19 филма. Името му заема почетно място в историята на киното. Освен наградите „Оскар“, „Златен глобус“ и БАФТА, сред отличията му са Кристалният глобус на Международния филмов фестивал в Карлови Вари за изключителен художествен принос към световното кино (1997 г.) и Националната филмова награда „Чешки лъв“ за цялостно творчество и принос към чешкото кино (1998 г.)
