На 14 и 21 април 5 и 1|2 скандинавски визии за култура гостуват в отдел „Изкуство“ с две прожекции от програмата на събитието, което тази година е посветено на 100 години от рождението на шведския режисьор Ингмар Бергман. На 14 април от 10.00 ч. варненските зрители ще видят „Шепот и викове“, а на 21 април в същия час „Седмият печат“.
Шепот и викове – игрален филм на Швеция, 1972, 91 мин.
Режисьор: Ингмар Бергман
В ролите: Хариет Андершон, Кари Сюлван, Ингрид Тюлин, Лив Улман.
Действието се развива в провинциално имение в края на XIX век, където преминават последните дни на тежко болна жена, за която се грижат двете й сестри и нейната дългогодишна прислужница. Мария и Карин са сестри на умиращата от рак Агнес. Двете сестри вече са се сблъсквали със смъртта: Мария е имала връзка, която е провокирала самоубийството на съпруга й, а Карин открай време се опитва да сложи край на живота си. Агнес е в агония от толкова време, че вече се чувства някъде между живота и смъртта. Двете сестри са улисани в свои проблеми и Агнес намира утеха единствено край своята прислужница. Ана е изстрадала смъртта на детето си и си е създала философска нагласа спрямо неизбежния край.
Награди и номинации:
Оскар за операторско майсторство (Свен Нюквист)
Кан 1973 за технически постижения
Бодил за най-добър европейски филм и режисьор
Давид ди Донатело за най-добър чуждоезичен филм и специален диплом за актрисите Хариет Андершон, Кари Сюлван, Ингрид Тюлин, Лив Улман
Номинации за Оскар – най-добър режисьор и най-добър чуждоезичен филм, най-добър сценарий и костюми
Номинация – BAFTA – за операторско майсторство, за поддържаща актриса Ингрид Тюлин
Номинация за Златен глобус – най-добър чуждоезичен филм.
Седмият печат – игрален филм на Швеция, 1957, 96 мин.
Режисьор: Ингмар Бергман
В ролите: Макс фон Сюдов, Гунар Бьорнстранд , Нилс Попе, Биби Андершон, Бенгт Екерот
На връщане от кръстоносните походи, рицарят Антониус Блок (Макс фон Сидов) среща Смъртта и уговаря кратко отлагане на нейната мисия, предизвиквайки я на партия шах. Рицарят намира родната си земя разкъсвана от болести и подвластна на странен култ към самобичуването. Останките от неговата вяра в Бог са разпилени от това, което вижда, но той все пак открива и по-оптимистичната страна на религиозното изживяване. Това става при срещата му с веселите пътуващи артисти Йоф, жена му Миа и тяхното дете. С помощта на ковача Плог и останалите, Блок се отправя към семейния замък. Когато Йоф го зърва да играе шах със Смъртта, той събира семейството си и си тръгва. Тъкмо навреме, защото Смъртта скоро посещава Блок и настоява за компанията на всички, които са край него на масата.
Награди и номинации:
1957 – специална награда на журито на Филмовия фестивал в Кан
1957 – номинация за Златна палма на Филмовия фестивал в Кан.
Селекция на програмата на 5 и 1|2 скандинавски визии за култура и лектории: Елица Матеева
