Месец октомври 1920 г. е паметен за българския театър. По това време у нас пристига Николай Осипович Масалитинов с Московския художествен театър. Тогава още никой не подозира, че това е човекът, който ще остави огромен отпечатък върху развитието на театралното изкуство и режисурата. Особено голяма е неговата заслуга за организиране на театрално образование в България.
Николай Масалитинов е роден през 1880 г. в Елц, Орловска област. Завършва гимназия в Томск, след което започва да учи медицина. 
След участие в студентска демонстрация е изключен от университета и започва да следва в Технологичния институт. Заради обществена дейност и тук го сполетява същата съдба. След тези събития се премества в Москва, където е и срещата му с театъра, предначертал цялата му кариера на актьор и режисьор. Завършва Московското театрално училище в класа на Александър Федотов. Лично е поканен от колосите в театъра Константин Станиславски и Владимир Немирович-Данченко да играе в трупата на Московския художествен академичен театър (МХАТ). Там е до 1919 г. и изиграва множество роли, в началото второстепенни, а по-късно изгражда сложни образи. Заедно с Николай Александров и Николай Подгорни създава театрална школа, известна като „Школата на тримата Николаевци”.
През 1919 г. трупата тръгва на турне, но поради гражданска война е откъсната от Москва. Така през 1920 г. попада на Софийска сцена. Представят се пиесите „Вишнева градина”, „Три сестри” и „Вуйчо Ваньо” на А. П. Чехов, „И най-мъдрият си е малко прост” на А. Н. Островски и „Братя Карамазови” на Ф. М. Достоевски. Тогавашната критика оценява постигнатия великолепен ансамбъл и стилово единство. На сцената всеки актьор е на мястото си, няма нищо излишно, единството в играта на актьорите е доведено до съвършенство. Голямата българска актриса Адриана Будевска пише: „Техният ансамбъл е едно тържество на изкуството.”
Николай Масалитинов участва в почти всички постановки.Зрителите и критиката го приемат с възторг и дават висока оценка на играта му. У Масалитинов българските критици виждат един от най-ярките представители на Художествения театър.
През 1923 г. актьорът заминава за Берлин, където основава театрална школа. Именно тогава получава покана от Народния театър да заеме поста на главен режисьор. Той отказва и пише следното писмо: „Дълбоко и сърдечно съм трогнат от милото и приемливо предложение на вашия театър. Понастоящем обаче ми е невъзможно да го приема. Моята цел и страстно желание е да се върна колкото се може по-скоро в Русия. За вашия театър е необходим режисьор не временен, а повече или по-малко постоянен.”
На следващата година Масалитинов отново посещава България и отново е приет радушно от публика и критика. През 1925 г. му е отправена втора покана за поста на главен режисьор и този път тя е приета. Така в театъра влиза творец с богат опит, талант и знания, с голяма взискателност към всичко, което се отнася до изкуството.
През следващите три десетилетия Николай Масалитинов изцяло се отдава на работата си в Народния театър и изгражда много оригинални и ярки спектакли върху класически и съвременни пиеси. Репертоарът му е богата палитра на време и епохи, в него е вложен стремеж да се поставят пиеси, които да помогнат за израстването на актьорите и да разширят кръгозора им. Особено внимание отделя на български автори, а пиесите по тях достигат рекорден брой представления. Успява да привлече за театъра талантливи български писатели. Основно качество като режисьор е умението му вярно да дешифрира творбата, тънко и умно да проникне в психологията на образа и да извлече най-характерното за автора.
Николай Масалитинов има огромна заслуга за организиране на театрално образование в България. На 1 септември 1925 г. се открива Драматическата школа при Народния театър. Причините, които мотивират искането му за започване на обучение по негови думи са: „Заварих в театъра пълно разностилие. На сцената се сблъскваха руското, немското и френското влияние. Всеки играеше школата, която носеше със себе си. Тогава по мое настояване бе организирана драматична школа, в която бяха длъжни да следват всички млади артисти, стажантите и учениците.” Опитни актьори също се включват в занятията на школата и показват завидно старание. Ръководител е главният режисьор Николай Масалитинов, помощник – неговата съпруга Екатерина Ф. Краснополская. Предметите, които се изучават са:
Глас – преподавател Н. О. Масалитинов
Техника на говора, дикция и декламация – преподавател Сава Огнянов
Изразително четене – преподавател Гено Киров
Сценична пластика – преподавател Е. Ф. Краснополская
Танци – преподавател Олга Старк
Фехтовка – преподавател Н. Карагьозов
Сценични упражнения – Н. Масалитинов, Е. Ф. Краснополская
Изнасят се лекции по изкуството на актьора, история на костюма и др. По-късно се разширява обучението по история на театъра и литературата, за което са поканени професорите Иван Шишманов и Александър Балабанов.
В края на първата година се провеждат изпити, след което се решава кои ученици да продължат обучението си. След втората година на обучение отново се провеждат изпити и тогава ръководството на театъра, при наличие на вакантно място в състава можело да назначи съответния ученик като стажант. Някои от артистите са задължени да се обучават в школата, а оставането им в театъра се решава след успешно приключване на първата година на обучение. Тази първа школа съществува три години, след което дейността й на няколко пъти е възобновена.
В интервю за „Свободна реч”, бр. 768, 1926 г. на въпрос „Доволен ли сте от работата в Драматичната школа” Масалитинов отговаря:
„Отлични младежи. И аз се мъча да ги възпитавам в една вяра. И съм убеден, че младите хора, с които се занимаваме в школата, ще запазят следа от работата. В края на сезона учениците ще изнесат две пиеси, които ако бъдат одобрени от управата на театъра, ще излязат и пред публика. Ала и старите артисти проявяват голям интерес към работата, към усъвършенстване. А това радва човека. В изкуството знаете, че няма точка. Който каже „аз зная всичко”, той сигурно се връща назад. Съвременният театър е взискателен. От актьора се иска пластика, да пее, да има слух, хубав глас… В школата държим и за образованието на актьора. Днешният театър иска от актьора интелигентност дори повече от средна.”
Драматичната школа към Народния театър съществува до 1948 г., когато с постановление на Министерския съвет от 28 януари се превръща в Държавно театрално училище за подготовка на актьори, режисьори и театроведи за българския театър. В него завършват образованието си и учениците от Държавната театрална школа. Николай Масалитинов е един от първите 17 преподаватели, като така продължава своята дейност. През следващите повече от 70 години до днес училището на два пъти променя наименованието си: Висш институт за театрално изкуство и Национална академия за театрално и филмово изкуство, добавя нови специалности и катедри, доказва своя професионализъм и продължава да обучава актьори, режисьори, оператори, сценографи, критици… Далеч назад във времето, през 1925 г. основите са положени от Николай Осипович Масалитинов, човек влюбен в театъра, отдал цялата си енергия на това изкуство, безрезервно приел България за своя втора родина.
За живота и дейността на Масалитинов много показателни са думите му в едно от многобройните му интервюта: „Изживях и радости и скърби. Театърът е арена на страстите, на която може да играе само оня, който й е отдал цялото си сърце.”
