През годините отдел Изкуство многократно е бил място за изява на творци от Варна. В рубриката ни „Изкуство в библиотеката” ще Ви срещнем с Доника Кирова.
– Визитка: Родена 1974 г. във Варна. Завършила живопис 1999 в НХА. Завършила архитектура 2014 г. във ВСУ „Черноризец Храбър”. Художник, архитект, доктор по Изкуствознание и изобразителни изкуства. Работи в областта на живописта, рисунката и арт инсталацията. Има 15 самостоятелни изложби, участва в множество международни и национални проекти, съвместни експозиции, кураторски проекти, пленери и др. Нейни творби са собственост на частни колекции в Германия, Италия, Испания, Швейцария, Канада, Кипър, Русия, България. Има издадена книга със собствени стихове и илюстрации. Понастоящем е преподавател във ВСУ на специалностите Дизайн и Архитектура. Живее и работи във Варна.
– Любима мисъл: Нямам една любима, но напоследък размишлявам върху следните:
ETIAM SI OMNES EGO NON – Всички да, но не и аз.
Амбицията е болестно състояние на волята – Уан Юнбин
Не забравяйте иронията – това е входният билет за човечеството – Йоаким Фест
– Любима музика: Слушам разнообразни жанрове музика. Понякога го правя докато работя, понякога нямам нужда от други звуци, освен тези в главата ми. Често докато рисувам слушам любими драматизации на приказки. Обичам да танцувам на Бет Харт, Ролинг Стоунс, Ред Хот Чили Пепърс, Джъмиръкуай…, но също и боса нова, суинг, кубински ритми… От българските изпълнители ценни са ми: ФСБ, Иво Димчев, Джанго Зе, Белослава, Ъпсурт, Дико Илиев, автентичен фолклор… В момента страст ми е новото за мен откритие Джеф Бъкли. Класическата музика често ми помага да подредя мислите си и да видя същественото.
– Живописта – като образност, като техника: Да, рисуването е нещото, за което абсолютно безскрупулно си „крада време” и „чисто съзнание”, за да мога да го правя. … Говорейки за изкуство, постоянно се правят опити да се определи „в какъв стил” твори един автор. Мисля, че „ироничен романтизъм” или „романтичен иронизъм” са определения, които без претенции приписвам на работите си. Разбира се, „романтичното” и „ироничното” постоянно разменят местата си – нещо като “жестока невинност” или “невинна жестокост”… И едното и другото могат да бъдат и позитивни, и негативни. Истината навярно е в умението да “влизаш” в обективното, както и в умението да допускаш обективното да “влезе” в теб…, докато това стане едно цяло…, една незабележима усмивка… Рисувам предимно фигурални композиции с голи тела, но там присъстват и птици, животни, предмети и пр., в които откривам лични символи. Отдавна експериментирам със собствена техника, която постепенно си създадох с времето. Върху сравнително големи размери платна без рамки изработвам т. нар. от мен „селективна живопис върху текстил”. Всъщност това е класически грунд, положен върху тъкан със специфични очертания (в зависимост от композицията) и традиционна живопис (маслена / акрилна). В краен вид тези формати представляват свободни текстилни материи, висящи в пространството, които според образността си са покрити с живописни отрязъци и детайли, поставени върху текстилната повърхност. Причудливото им експониране позволява различни възприятия, гледане от необичайна позиция или ракурс. По този начин фигурите са по свой начин живи, неконстантни като силует и пропорции, могат дори да се раздвижат – при случаен полъх, например. Разбира се работя и по познатия начин, обичам също много и миниатюрите, както и да правя рисунки „с една линия”. Предпочитам разнообразния колорит, акценти в детайлите и емоционални деформации във формите – на телата например. Търся необикновеното в обикновените неща. Изящното разнообразие и недоизказаното с нотка на ирония са някои от нещата, които ме зареждат, докато творя и са част от моя визуален свят.
– Разкажи ни за твоите живописни творби в колекции извън България: Когато моя картина се озове по-далеч от пределите на родината, ме обзема едно чувство за принадлежност към света и мисълта, че изкуството наистина няма нужда от превод на даден език. В крайна сметка аз всъщност пътувам чрез произведенията си и така стигам до хората по един по-чист начин, необременен от битието. Например при последната ми изложба в Тренто, една моя творба намери дом в жилището на една дама – дизайнер от Италия, която дори ми прати снимка и аз видях как моята „Жена с мак” влияе по свой скромен, но красив начин на пространството. Това ме направи щастлива.
–За първата среща с Библиотеката: Първите ми срещи с библиотеката са естествено като ученичка с книгите от Детски отдел във Варна. Но по-паметната за мен среща бе точно с Отдел Изкуство на Варненската регионална библиотека, намиращ се тогава на ул. „Братя Шкорпил”, където участвах в първата си изложба, съвместно с още три съученички от „рисунките” (рисувателните паралелки) на тогавашното СОУ „Любен Каравелов”. Показахме скици и акварели от курса по вечерен акт, който посещавахме при известния варненски художник и наш учител, а сега приятел, Васко Василев. Славни времена бяха! Години след това водех дъщеря си тук, често гледахме филми на Чарли Чаплин, взимахме ноти и DVD-дискове за вкъщи. И днес аз често се възползвам от пространството на Отдел Изкуство (което обожавам) за много лични художествени изяви и такива на мои студенти.
Докато следвах в НХА в София посещавах Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и разбира се библиотеката на Академията, където потъвах в дебрите на изобразителното изкуство, разглеждайки албуми с хубави репродукции, които бяха достъпни за малцина и само в читалните. Във времената, в които Интернет все още не съществуваше, това беше безценно. Днес е чест за мен, че екземпляри от книгата ми със стихове и един мой живописен каталог са във фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и естествено в този на отдел Изкуство във Варна.
– За стихосбирката, издадена през 2019 година: Тя всъщност е втора за мен, през 2004 г. направих „Стъклена книга” – буквално от стъкло, също със стихове и мои рисунки, но тя беше по-скоро като инсталация, а не типичната книга от хартия. Тази се нарича „Попара от целувки и многоточия без край”. Заглавието е породено от нещо много земно, насъщно и свързано с детството – попарата. В същото време тя е претворена, одухотворена и „напоена” с това, което наричаме Любов – любовта като висше благо, като вечност, като ирония, сласт, катарзис и всичко останало. Книгата съдържа лирика, селектирана и писана в период от почти две десетилетия. Всъщност си давам сметка, че всеки един стих тук би могъл да бъде създаден от мен, както преди двайсет години, така и в настоящия момент. Аз и сега не мога да кажа с точност кой в кой период е написан. Това изненада приятно и самата мен. Със сигурност съм се променила през годините, но явно отношението ми към любовта – не. Когато потърсих причината за себе си открих, че това е искреността. Няма да скрия, че тази книга за мен е сбор от откровения, които се осмелих да покажа, но по този начин наистина се почувствах „на себе си”. Установих, че няма пречка и другите да ме познават така. Затова и реших да види бял свят. В нея има около 240 миниатюрни стиха и над 100 илюстрации – монохромни рисунки и детайли от тях. Рисунките са създадени паралелно със стиховете, така че съвсем естествено си послужиха взаимно едни на други. Много съм благодарна и радостна, че отново именно тук, в отдел Изкуство, направих и представянето й. Беше много силен емоционален момент за мен и ще остане незабравим и скъп спомен.
Може да се каже, че работя по следващата си стихосбирка, но не бързам, всичко с времето си.
– Инициативи в отдел Изкуство: Като художник и заедно с това преподавател по рисуване и живопис във ВСУ, инициирах случването на две изложби на мои студенти тук. Мисля, че е добре да се създава поле за изява на новото поколение. Едно подаване на ръка може да изиграе ключова роля и да отвори креативен път в съзнанието им или пък не, но вече изборът оттам нататък е техен. Според мен експозициите бяха цветни и създадоха настроение в пространството на библиотеката. Първата беше от избрани курсови задачи на студенти от специалност Дизайн, а на втората Милена Кожухарова (Графичен дизайн) и Халил Дуралиев (Моден дизайн) показаха свои свободни живописни работи. Тук е мястото да изразя огромна благодарност за съдействието и гостоприемството на всички от екипа от Отдел Изкуство! Надявам се, че тепърва ще се случват подобни представяния и ще радваме читателите с творбите на младите хора.
– Пожелание към читателите на библиотеката: На първо място здраве и да не престават да се поддържат в състояние, в което да могат да се удивяват, защото чудесата съществуват , те са сред нас!