Колаж (от фр. collage — облепване, залепване) – техника в изобразителното изкуство, която се състои в изрязване и залепване на фигури от някакъв материал: разноцветна хартия, картон, плат, кожа и поставяне на тези фигури върху основа. За разлика от сходната техника на апликацията, в колажа се използват разнородни материали, различаващи се по своята същност, цвят, текстура, като например: тъкани и картон, платно, метално фолио и др. Всичко това като цяло образува желаната композиция. Смята се, че първите, които са приложили техниката на колажа в изкуството, са били художниците от движението на синтетичния кубизъм: Жорж Брак, Пабло Пикасо и Хуан Грис през 1912—1913 г. Те залепвали върху платна парчета вестници, картон и фолио. Цветни петна с различна текстура съчетавали с откъси от надписи, цифри, нотни знаци, орнаменти от тапети. Живописта се превръщала в декоративна графика или в своеобразна „плоскостна пластика“. Това създава допълнителен, понякога парадоксален ефект на отразяване на обектите от реалността в концептуалното пространство на изобразителното изкуство. В постмодернистичното и съвременното изкуство абстрактните колажи се създават от отпадъци, от откъснати малки парчета от списания, вестници, кутии, бележки и документи.
В днешно време, фрагментите на колажа често се допълват с други изобразителни материали и инструменти: туш, акрил, гуаш, акварел, химикалки, флумастери, маркери. Една от задачите на техниката на колажа е да придаде на произведението емоционална наситеност и острота. Днес колажът е една от многото техники, които илюстраторите използват в стремежа си да създадат изразителни и интересни творби. Този метод позволява на художниците да съединяват фрагменти от реалността, изваждайки ги от първоначалния им контекст и подреждайки ги в нов, често неочакван ред. Колаж направен от снимки или от части от фотографии, се нарича фотомонтаж или фотоколаж. Освен в изобразителното изкуство, техниката на колажа се използва и в другите видове изкуства. В музиката терминът „колаж“ означава специфична форма, при която композиторът използва в своето произведение фрагменти от друго, чуждо произведение. Използваните фрагменти могат да бъдат в различен стил. Тази техника е използвана от Д. Д. Шостакович, Р. К. Щедрин, А. Пярт, Л. Берио и други композитори. В литературата на XX век, колажът е характерен за течения, които използват фрагментиране на текста. Подобно на изобразителното изкуство, литературният колаж обединява различни по стил, жанр и произход текстови елементи в едно произведение (цитати, документи, лични записки, интервюта). Той намира своето въплъщение в творчеството на Л. Арагон, Дж. Джойс, Дж. Дос Пасос , Е. Паунд, Т. С. Елиот, М. Бютор, А. Дьоблин и др. Техниката на колажа е мощен инструмент, използван за създаване на сложни, многопластови изображения, съчетаващи фрагменти от реалността и въображението, като по този начин въздейства на съзнанието на зрителя.
