„Модата днес е изкуство, в което се твори”

Какво се е случвало в края на 20-те години на 20 век, как се е обличала българската жена и какви са били модните тенденции в страната ни, от какви платове са изработвани облеклата? Ще се опитаме да отговорим на тези въпроси, разгръщайки старите вестници и списания, които са част от фонда на Библиотеката. „Днес модата изисква добри шивачки, днешните рокли от парчета искат не само вкус, но и сигурна ръка, за да представят елегантната линия на женското тяло.”
През 1929 г. за първи път се провежда конкурса „Мис България”, организиран от в. „Зора”. Членове на журито са известни личности като скулпторът Андрей Николов, проф. Асен Златаров, оперната певица Констанца Кирова, художниците Райко Алексиев и Никола Маринов, издателят Данаил Крапчев и др. В конкурса можело да вземат участие жени на възраст от 16 до 25 години, които трябвало предварително да изпратят по три снимки – в профил, анфас и цял ръст. Във в. „Зора” пристигат фотографии на 200 жени. Журито допуска до финала осем кандидатки. Финалът на конкурса се е състоял на 30 януари 1929 г. на организирания бал в Градското казино в София. За най-хубава българка е избрана Люба Йоцова, която става и първата „Мис България”. На второ и трето място са класирани Нора Трифонова и Радка Станишева.
По това време в България излизат специализирани вестници и списания за мода. И в други периодични издания, предназначени за женската аудитория присъстват рубрики „Моден преглед”, „Хроника на модата” и др. Авторите на тези раздели освен представянето на модните тенденции за дадения сезон са целели да се създават естетически вкус и култура у българките. „Наш дълг е, драги абонатки, не само да ви поставим в хармония с последните новости, за да не изглеждате „миналогодишна”, но и да ви изтъкнем да не изоставате в пътя на самообразованието и възпитанието.” Модата не е суетност, не е разточителство, ако допълва хармонията т.е. „трябва да меним към прогрес духовния си мир”. Обръща се внимание на факта, че ако се „изоставим като личности, ако не се създаваме като човеци” то тогава хората се превръщат в манекени.
Да погледнем как е изглеждала модата 1928-29 г. – „Новите колекции, които ни пристигат подчертават голямата промяна на силуета, макар че посвикнахме вече на удължената пола, на повдигнатата талия и на стеснените и впити ханшове. ”
Модните тенденции през различните сезони.

Зимният сезон предстои да бъде един от „най-интересните и най-променливите от модна гледна точка. Хиляди фантазии, но без орнаменти, роклите тайори, ръглани. “Много комплицирани волани и остри парчета спуснати или от гърба или отпред или от страни. Роклята принцес. Новост е опънатия волан опасващ височината на ханша. Тайорът, е моден.”
Пролетта „ е сезонът, когато се ражда вишата мода. Пролетния зефир с аромата на зюмбюла и кокичето ни носи лекия и приятен каприз на нови неглежета, на нови нюанси, на раждащите се очаквания в нашия реформен туалет.”
Лятната мода е съвършено красива, а не монотонна, униформена. Роклята е къса за през деня, леко неправилна след обяд, дълга и подвижна вечер. Тя е въздушна, апликирана с нарязани листа, звънчета, с вертикални странични гънки. Повече от роклите са къси отпред, дълги отзад до петата. Крепонени рокли на големи цветя. “Поли-кюлотите изглежда да готвят офанзива.”
Разбира се един тоалет не може да бъде завършен без аксесоарите към него.
Чантата е „асорти на сатена, на клоша или на корделата на резки”. Говори се за поява на чанта – маншон, който да побере всичко, удобно за „принадлежности за пушене, туалет и др.” Този вид чанта не винаги е трябвало да бъде от кожа. Имитацията на кадифе може да послужи за тази цел.

Шапката във вид клош е опасана от широка кордела на едри резки. Големите шапки се правят от фина слама и са с неправилна форма. Цветовете са бледи, пастелни. „Върху тях през юни ще цъфнат рози, хортензии или копринени анемонии от крехка прозрачна коприна, почти муселин”, за да отговарят на цвета на роклята.
Монограмите са последна новост – позлатени, посребрени, бродирани, сламени, релефно рисувани и други.
Бижута: кристални колиета, “браслетите – асорти, гръдните вериги отново наводняват”. Ще се носят по шапките, на вратовръзките, на фльонгите. Гребените ще са с разноцветни камъни.
Вечерни тоалети. Всички вечерни облекла са дълги. Ръкавите на каракото са широки отдолу, напомнящи китайски фасон. Яката обгражда тила. „Кадифето, креп сатена се употребяват за конфекционирането им.” За вечеринки се носят шапчици ламе и тъкани обкичени с камъни, върху които се смесват на цветни мотиви злато и сребро върху тъмни фонове, нещо, което дава още по-хубав ефект на украшенията.
Спортната мода си остава проста и практична. Използва се жарсето и трикото, защото тия тъкани са „не само очарователни, но и възможно практични и очарователни”.
Както в чужбина, така и в столицата започват да се устройват паради на модата. Модните ревюта са допринасяли за създаване на вкус у българката в унисон с модното. Демонстрираните тоалети не само са представяли последните тенденции в европейската (парижката мода), а са били съобразени с изискванията на българската дама.
Във в. „Седмица на жената” (бр. 8 от 10. 11. 1929 г.) срещаме информация за провеждането на модно ревю на Даринка Гълъбова в театър „Роял” в София. Скоро след завръщането си от Париж тя е показала редица рокли, в които се открояват нейните „разбирания от модното изкуство”. Представените модели са включвали богато разнообразие от „скромни и семпли сутрешни рокли, следобедните палта чак до балните дрехи”. Седемдесет тоалета „леко преминаха пред очите на публиката, съпроводени от звуците на модерен фокс-трот или пък прекъсвани от импровизирани по тоя случай куплети (със сведения за всичко най-модно) от познатия на обществото кабаретен артист г. Миленков”. На това представяне всяка дама е можела да види модерното в платовете – черна тафта, пъстър жоржет, сензация на модата пъстър креп и марокен, кройки и „ексцентричности”.
За друго ревю в театър „Роял” четем в бр. 2 на „Моден журнал” от 1928 г. В него е поместен отзив на Мелания за представяне колекцията на Пелагия Видинска. В ревюто са се включили двадесет манекенки . В първата част са представени модели с интерпретации на носии с наименования „Син Охрид”, „Македония”, „Ловеч”, „Болярка” и др. Втората част на колекцията е била вдъхновена от парижката мода „утринни пеньоари, следобедни, вечерни, бални и сватбени тоалети”. Музикалният фон и сценографията били в духа на народното изкуство.
Коя е Пелагия Видинска? Тя е една от най-добрите софийски модистки в продължение на десетилетия. Родена е около 1896 г. и умира през 1960 г. (?). Завършила е Солунската гимназия и е говорила френски и немски. През годините е имала ателиета на различни места в София, но най-известно е това на ул. Граф Игнатиев. След 1944 г. тя става главен майстор на шивашкото ателие на Народния театър.
Стилистката е общувала пряко с най-големите френски модни къщи. След всяко завръщане от Париж тя е подготвяла колекция с най-новите тенденции в дамската мода, която е била представяна пред софийска публика от манекени. В интервю, подписано от Мелания – „Моден журнал” (бр. 1, 1928 г.) Пелагия Видинска споделя как нейните модели на рокли са предизвикали голям интерес в Париж и че френска модна къща й поръчва да изработи облекла с български бродерии.
Пелагия Видинска създава облекла за царицата и на нейния антураж, обличала е и първата Мис България – Люба Йоцова, Мими Балканска и Леа Иванова.
„Модата днес е изкуство, в което се твори” – казва Пелагия Видинска.