„Ако искате да развеселите Господ, разкажете му за своите планове.” – Уди Алън
Нюйоркчанин до дъното на душата си, Уди Алън – с рождено име Алън Стюард Кьонигсберг се ражда на 1 декември 1935 г. в Бронкс, Ню Йорк. Уди започва кариерата си като комедиен сценарист през 50-те години, като пише скечове за телевизия. По-късно той ще каже – „хората в Лос Анжелис не изхвърлят боклука си, защото го превръщат в телевизионни програми”. След скечовете той пише
книги с къси хумористични разкази. В началото на 60-те Уди Алън се посвещава на стендъп комедията. Той има различен подход към традиционните тогава шеги, скечове и гегове. Актьорът прави монолози, в които представя несигурния интелектуалец-истерик, когото малко-по-късно пренася и на големия екран. Интелектуалците, които той описва и чиито роли често играе във филмите си са със склонност към самоунищожение, с лош личен и сексуален живот. Появата му в киното започва с любимата му комедия. Първият му филм, излязъл през 1969 г. „Вземи парите и бягай” е почти скеч, в който се разказва за живота на един банков обирджия. През 70-те години, повлиян от арт киното на европейските кинематографисти, Алън започва да създава психологически и силно драматични истории. В лентите на Уди има много ирония. Там срещаме мъжът на средна възраст с неговите депресии и съмнения, но можем да видим също и романтиката на отминалите времена, както и златната епоха на Холивуд. С филмът „Ани Хол” (1977), печели първия си Оскар за режисура. В този филм романтиката и цинизмът вървят ръка за ръка и са в странен „удиалъновски” синхрон. След успеха на „Ани Хол” Уди Алън се превръща в един от най-продуктивните модерни режисьори. Почти всяка година той прави по един филм, като за място на действието избира любимия си Ню Йорк. Следват филми като, „Интериори” (1978), „Манхатън” (1979), „Спомени от прахта”, (1980), „Секс комедия в лятна нощ” (1983), „Пурпурната роза от Кайро” (1985) и много други. През новото хилядолетие Уди Алън се отправя на филмово пътешествие в Европа – нюйоркскит декор във филмите му бива заменен с друг, от различни европейски градове.
Действието в „Мач Пойнт” (2005) се развива в Англия, а по-късно следват други филми, чиито сюжети са ситуирани в градове като Барселона, Рим и Париж. Това са съответно филмите „Вики, Кристина, Барселона” (2008), „На Рим с любов” (2012), „Полунощ в Париж” (2011). Други ленти от филмографията на Алън през този период са – „Син жасмин” (2013), „Социален живот” (2016), „Един дъждовен ден в Ню Йорк” (2019). Уди Алън е пословичен и с любовта си към актрисите, които играят в неговите филми. Известен е с това, че се вдъхновява от конкретни актриси в работата си и прави редица филми с тях. Това са емблематичните имена на Дайан Кийтън, Миа Фароу, Скарлет Йохансон. Самият режисьор споделя: „От всички жени в живото си съм научил по нещо. Всичките бяха страхотни. Дължа почти всичко на жените в живота си”.
Освен актьор, режисьор и сценарист Алън се занимава и с музика. Той свири джаз със собствената си група „Ню Олийнз джаз бенд” в „Карлайл хотел”, клуб близо до дома му в Манхатън. Този музикален стил присъства и като саундтрак в редица от филмите му. За пристрастията на Алън и към операта може също да съдим по музикалните фрагменти, които той понякога включва в своите филми (например „Мач-пойнт”). Режисьорът дори е имал намерение да направи филм за произхода на джаза в Ню Орлийнз. С над 50 филма зад гърба си, с 8 издадени книги и 4 Оскара, Уди Алън с право е заслужил любовта на публиката със своите остроумни комедии, съдържащи елементи на абсурда и сатирата, както и с психологическите си драми, създадени под влияние на творчеството на Ингмар Бергман. Смята се, че Алън създава нов жанр — „интелектуална комедия”. Талантливият нюйоркчанин нееднократно е признат от критиците и публиката за един от най-великите и влиятелни кинорежисьори от съвременността, известен с неподправеното си и нестандартно чувство за хумор, и с прозренията си за живота, секса и брака.
