Албрехт Дюрер, е немски художник, една от най-влиятелните фигури на Северния Ренесанс. Роден е в град Нюрнберг през май 1471 г. Той проявява таланта си още в ранна възраст. Дюрер пътува през целия си живот, черпейки вдъхновение именно от тези свои пътешествия. Първото му голямо пътуване, е до Франкфурт и Базел и продължава от 1490 до 1494 г., следва пътешествие до Венеция, където той се запознава с творбите на Андреа Мантеня, Джовани Белини и други италиански ренесансови творци. В живописното творчество на Дюрер преобладават портрети, олтарни картини, религиозни изображения.
Творчеството му е синтез от немската традиция и хуманистичните идеали на италианския Ренесанс. Творбите от „италианския период“ на майстора се характеризират с яркост и прозрачност на цветовете, плавност на линиите. По отношение на настроението те са лирични и леки. Такива са творби като „Празник на броеницата“, диптих „Адам и Ева“, „Поклонение на влъхвите“, „Олтар на Паумгартнер“, „Мадона със синджир“, „Исус сред книжниците“ и др. Дюрер често рисува себе си в картините си. По онова време този способ се използва от много художници. Известни са неговите изображения в творбите: „Празник на броеницата“, „Поклонение на Троицата“, „Олтарът на Ябах“, „Мъченичеството на десет хиляди християни“, „Олтарът на Хелер“.
Но именно неговите гравюри са основополагащи за уникалната му художествена репутация. През 1514 г. Дюрер създава няколко шедьоври на гравюрата с длето, които влизат в историята на изкуството под заглавието „Майсторски гравюри“: „Рицарят, смъртта и дяволът“, „Свети Йероним в килията си“ и „Меланхолия“. В една от най-известните си творби, „Адам и Ева“ , Дюрер пресъздава съвършенството на първата двойка в света преди грехопадението, като ги показва в идеализирани, почти симетрични пози от двете страни на Дървото на познанието. Художникът внася в гравюрата безпрецедентни детайли и финес на линията, които са особено видими в кожата на хората и кората на дървото.
Албрехт Дюрер е известен и с рисунките си, определящи го като талантлив рисувач. До наши дни са останали около 1000 от тях. Художникът непрекъснато се обучава, правейки множество скици. Много от тях се превръщат в самостоятелни шедьоври, като по-известни са рисунките „Ръцете на молещия се“, „Портрет на майка“, и др. Дюрер е един от първите европейски художници, който използва широко техниката на акварела. Този способ бил използван главно за украса на книги.
Като истинска ренесансова личност художникът се интересува от математика, геометрия и архитектура. Той е добре запознат с трудовете на Евклид, Витрувий и Архимед. През 1515 г. художникът прави гравюри, изобразяващи звездното небе и географска карта. Дюрерн е автор на „Ръководство за измерване с окръжност и линийка“, „Четири книги за пропорциите“ ,създава и „Наръчник за укрепване на градове, замъци и скали“. Художникът се занимава и с изработването на печатни книжни знаци – екслибриси. Известни са общо 20.
Небезизвестен е приносът на Дюрер и към витражите. Различни майстори използват неговите схеми и скици, за да създават витражи. Ренесансът дава на човечеството няколко титани на духа – Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаел. В Северна Европа Албрехт Дюрер е една от тези мащабни личности. Наследството, което е оставя след себе си, е изумително. В много области на своята дейност той се превръща в новатор – успява да съчетае в творчеството си хуманизма на италианския Ренесанс с мощта и духовната сила на немската готика. Неслучайно Дюрер е наричан „Леонардо на Северния Ренесанс”.
