Емблематичната певица Сезария Евора от Кабо Верде, радва милиони хора със своите композиции в стиловете морна (жанр на тъгата „океански блус”)и фадо (жанр в традиционната португалска градска инстументална и вокална музика). Тя е родена през 1941 година в Минделу, намиращ се на остров Сау Висенте, който е един от главните градове на Кабо Верде. Нейният великолепен глас се допълва от такива елегантни инструменти като пиано, хавайска китара, цигулка и кларнет.
Въпреки че Сезария свързва живота си с музиката още в тийнейджърските си години, признанието идва със закъснение, когато певицата е на по-зряла възраст. Сезария започва кариерата си като певица в местни ресторанти, барове и кръчми. Приходите и не могат да покрият бедността , в която живее нейното семейство. Въпреки бедността и мрачното си детство Сезария има късмета да има глас, който е дълбок, силен, а леката дрезгавина, причинена от алкохола и пушенето, му придават още по-голямо очарование.
С настъпването на 60-те години момичето започва да изнася концерти на круизни кораби. Така босоногата Сезария Евора става известна и от двете страни на Атлантическия океан, но успява да направи първия си професионален запис едва на 43-годишна възраст. През 1992 г. тя издава четвъртия си запис, „Miss Perfumado”, който я превръща в звезда. Всичко се случва между стените на престижното заведение в Лисабон – „Енклав”. Там Сезария се запознава с Жозе да Силва, който също има кабовердейски корени. Той полага много усилия, за да я превърне в звезда, очарован от вокалите ѝ и от начина ѝ на изпълнение. Албумът “Cesária” от 1995 г. ѝ носи международен успех и е първата ѝ номинация за “Грами”. През 2004 г., по молба на италианския певец Адриано Челентано, участва в записите на албума му „C’è sempre un motivo”, изпълнявайки заедно с него римейк на известната композиция „Il ragazzo della via Gluck”.
През 2009 г. Сезария Евора става кавалер на Ордена на Почетния легион, получавайки отличието от френския министър на културата Кристин Албанел и става първият жител на Кабо Верде, удостоен с тази чест. През 2010 г. Евора изнася поредица от концерти, последният от които е в Лисабон на 8 май. Песните на Сезария звучат екзотично, благодарение на креолските текстове, приглушената тъга, интересните мотиви на хавайска китара. Скоро тя получава прозвището “босоногата дива”, което остава и след смъртта й. Сезария Евора се превръща в звезда, кралицата на стиловете морна и фадо, една от най-търсените певици през онези години. Много музиканти ѝ се възхищават, а Мадона многократно кани “босоногата дива” да участва в собствените ѝ партита. Но Сезария винаги отказвала, казвайки, че е уморена от партита. В едно от интервютата си певицата заявява: „Аз пея по един и същи начин пред президента, пред работници в бар или пред аристократи в голяма концертна зала”. Днес родният дом на певицата е превърнат в музей.
