Стенописът е термин, свързан с монументално-декоративната живопис. Изображенията, които представляват големи по размер живописни произведения, се нанасят директно върху стени. Стенописи се наричат както сюжетно-тематичните, така и чисто декоративните орнаментални композиции, които се изпълняват с бои непосредствено на повърхността на стени, тавани, сводове, стълбове и т. н., върху самата мазилка или на залепено върху нея платно. Историята на този вид живописна техника преминава от пещерните рисунки до монументалните съвременни произведения. Най-старите стенописи са пещерните рисунки (пещерата Шове във Франция). Те изобразяват животни и ловни сцени и вероятно са направени с магическа или ритуална цел. В Древен Египет стенописите в гробниците и храмовете служат за социални и религиозни цели, напътстват мъртвите в отвъдния свят. По това време е използвана техниката „секо” (върху суха мазилка). В епохата на Средновековието, стенописите украсяват храмовете изобразявайки предимно библейски сцени. Характеризират се със строг канон, стилизирани фигури на златен фон. В България такива са Боянската църква (1259 г.) и Ивановски скалните църкви. По време на Възраждането, при стенописите се използва техниката „фреско” (върху мокра варова мазилка). Художници като Микеланджело (Сикстинската капела), Рафаело и Леонардо да Винчи внасят реализъм, дълбочина (перспектива) и анатомична точност в своите творби. През 20-те години на XX век мексиканските художници Диего Ривера, Давид Сикейрос и Хосе Ороско използват стенописите като мощно социално и политическо средство. Те изобразяват историята на народа, революцията и борбите за социална справедливост. Художниците са известни като Тримата големи (Los tres grandes) и създават стила „Мурализъм” в който са застъпени иконографски изображения на национални герои и епохални битки от мексиканската история. От втората половина на 20 век до днес стенописта излиза от обществените сгради на улицата (street art). Модерните „мурали” (стенни мащабни рисунки върху стени, фасади на сгради) са форма на градската арт култура. Характерно за стенописите на т. н. улично изкуство е, че покриват цели стени, украсяват подлези, огради, обществени сгради, изрисувани са с трайни бои, устойчиви на атмосферни влияния, аерозолни спрейове и др.
