Петър Христов Христосков е цигулар, композитор и педагог. Автор на цигулкови творби, повечето от които са малки виртуозни пиеси, близки по интонация до българските народни песни. Умелото претворяване на народните вокално-инструментални традиции дава възможност за ново третиране на цигулката, обогатяване на идейно-емоционалната изразност и тембровия потенциал. Като цигулар и изпълнител Христосков свири темпераментно и увличащо, изнася самостоятелни концерти и често е солист на държавните симфонични оркестри в страната.
Петър Христосков е роден в София (8.03.1917) в семейство на любители музиканти. Обучението си по цигулка започва от 7-годишна възраст при Димитър Попов (бащата на Саша Попов). На 9-годишна възраст изнася първия си самостоятелен концерт – Соната от Вивалди, Концерт от Брух и Рапсодия „Вардар” от Панчо Владигеров. На 12 години в репертоара му са концертите на Виенявски (№2) и на Менделсон. По-нататъшното обучение на Христосков продължава в Средния и Висшия отдел на Държавната музикална академия като ученик на Саша Попов. След завършване на Академията през 1936 г. влиза в състава на Царския симфоничен оркестър. През периода 1940-1943 г. учи цигулка в Берлинската музикална академия при Густав Хавеман и камерна музика при Густав Малтке. Времето в Германия е период на усилена подготовка и усъвършенстване, както и начало на международната му концертна дейност в Мюнхен, Берлин, Залцбург, Виена.
След завръщането си в България, Христосков се потапя в музикалния живот на страната. Изнася камерни концерти със съпругата си, пианистката Златка Арнаудова. От 1945 г. е преподавател по цигулка в Българската държавна консерватория /от 1950 г. вече е професор/, където е декан на Инструменталния факултет и 15 години завеждащ цигулковата катедра. Канен е в журита на авторитетни международни конкурси в Германия, Франция, Чехия и други. Като педагог Христосков се откроява със стремеж да съхрани индивидуалността на всеки ученик и помага за развитието на млади таланти. Той е и откривател на редица забележителни солисти, лауреати на международни конкурси, изявени концертмайстори, оркестранти и педагози.
Особено внимание в своето творчество Христосков отделя на соловия жанр, в който пълноценно и по естествен път се осъществява преходът от типичните народно-инструментални похвати на изпълнителство в традиционната професионална цигулкова фактура. След първите капричии за соло цигулка, Христосков е написал повече от 30 творби, между които два концерта за цигулка, едно концертино и три сюити за соло цигулка, Концерт за симфоничен оркестър, както и няколко произведения за виола, виолончело и пиано. С очарователното си присъствие на сцена, с виртуозна техника и перфектно владеене на инструмента, композиторът си спечелва заслужено признание.
Творчеството на Петър Христосков се отличава с интересни решения при изграждането на музикалната форма. Пленен от богатството на шопския фолклор, отрасъл с музикалните традиции на родната среда, композиторът дава своя принос в утвърждаването на българския национален стил. Разнообразни са изразните средства, чрез които авторът се стреми да постигне нова, съвременна звучност. Музиката на Христосков звучи с неизменен успех и до днес, както в България, така и по целия свят.
Петър Христосков в каталога на РБ “Пенчо Славейков” – Варна:
http://catalog.libvar.bg/view/show_avt_data.pl?id=40003&SRV=true&LANG=bg
Използвана литература от фонда на отдел Изкуство:
- 1. Драганова, Дора. Три творби от Петър Христосков, Българска музика, 1973, бр. 8, с.10-16.
- 2. Енциклопедия на българската музикална култура, София, Бан, 1967.
- 3. Зидаров, Константин. Цигулковата магия, София, Кабри, 1996.
- 4. Кулаксъзова, Нели. Посвещение на музиката, Музикални хоризонти, 2017, бр. 6, с.22-25.
- 5. Манкова, Лиляна. Авторски концерт на П. Христосков, Българска музика, 1965, бр.7, с.53-54.
- 6. Пашункова, Хризантема. 12 капричии за цигулка соло, Българска музика, 1982, бр. 10, с.10-14.
