Графиката е вид изобразително изкуство, което по съдържание и форма е близко до живописта, но има свои собствени конкретни задачи и художествени възможности. Основно изобразително средство в графиката е черно-бялата рисунка, т.е. линията, светлосянката. Различни по характер и предназначения изображения, изпълнени с различни художествени материали, се наричат рисунка. Тя е основа за създаване на реалистично изображение на действителността изобщо, при използването на всякакъв вид технически средства и похвати. Изучаването на рисунката е извънредно важна страна в професионалното образование на всеки живописец, график и скулптор. Може да се рисува върху хартия или картон, с въглен – върху стена, с флумастер – върху стъкло, с туш и перо – върху тъкан, с бои – върху платно, с пръчка – върху пясък, с молив – върху лице и т. н. Най-предпочитани за създаване на рисунка са графитните и цветни моливи, акварелът тушът, въгленът, сангинът. Графитният молив има приятен сив цвят и слаб блясък, лесно си изтрива с гума, рисунката може да се коригира. С цветните моливи също е възможно да се постигат разнообразни графични или живописни ефекти и това се отнася особено за акварелните моливи, които може да се размият с вода. Работата с флумастер, изисква твърда и уверена ръка, тъй като той оставя красива, плавна линия, която обаче не може да се изтрива. Много разпространена е техниката за рисуване с четка върху хартия. Тя дава възможност да се правят фини рисунки и да се създават форми с помощта на петна.
Подходящи материали за рисуване с четка са черният и цветният туш. Техниката на пастела е многостранна и лесна. С тях се работи със щрихи или с широки петна. Втриването на цвят в цвета създава необикновен ефект на мекота и точност на цветовите преходи. Пастелът обича цветна основа, с него може да се работи върху цветна хартия. Необходимо е фиксиране за съхраняване на рисунката, като затова понякога се използва лак за коса, но при това цветовете малко потъмняват.
Умелото съчетаване на изразните средства като щрих, линия, петно, ритъм, контраст, симетрия или асиметрия, пропорции, придават убедителност и триизмерност на изображението. Въздействието на рисунката върху зрителя зависи от това как авторът прокарва линията и слага петна, в каква пропорция избира светлото и тъмното, как предава пространството и т.н. Основното изразно средство на рисунката е линията. Благодарение на богатството на графичните материали линията може да бъде безкрайно разнообразна. Тя предава не само характера на изобразявания предмет, но и емоционалното състояние на самия художник.
В рисунките на известните майстори може да се види колко разнообразна е емоционалната „палитра” от линии. Рисунката може да бъде както бегла скици по натура, така и завършена графична композиция. В някои случаи, например ако е изпълнена с техниката на акварела и пастела, рисунката се доближава до живописта и се отличава от нея само по общия характер на изпълнението. Архитектурни и дизайнерски проекти, илюстрации в художествени книги и учебници, карикатури във вестници и списания, ескизи за модели на костюми, щрихи и схеми на орнаменти, а също и много други изображения могат да бъдат обединени под името рисунка. Рисунката като вид графика заема особено положение в света на изобразителното изкуство, тъй като е структурната основа на всяко изображение: графично, живописно, скулптурно, декоративно. Рисунката е средство за познание и изучаване на действителността.
