“Едно цвете е сравнително малко. Всеки асоциира нещо с едно цвете – идеята за цветята. Протягаш ръка, за да докоснеш цветето, навеждаш се да го помиришеш, може би го докосваш с устни почти несъзнателно или го подаряваш на някого, за да го зарадваш. Но в известен смисъл никой не забелязва самото цвете. Наистина, толкова е малко… Така че си казах, ще рисувам това, което виждам, това, което цветето представлява за мен, но ще го нарисувам голямо и хората ще се изненадат от времето, което ще посветят, за да го наблюдават.”
Тази мисъл на художничката Джорджия О`Кийф провокира написването на тази статия за символа, който носят цветята и изобразяването им в картините на художници, представители на различни стилове и направления в изобразителното изкуство.
Цветята са израз на вечния стремеж на човека към хармония, красота и съвършенство. Едва ли има човек, който поне веднъж в живота си да не се е възхищавал на красотата и аромата, на краските и формите на цветята, на тяхната неповторимост. Тези качества на цветята са повод хората да им приписват магически свойства, да създават за тях приказки и легенди, свързани с произхода им, да им вменяват човешки качества. В различните култури и религии се появяват легенди, свързани с тях и местните богове и герои от етноса.
Ирисът, получава наименованието си в чест на древногръцката богиня Ирида. Самата дума „ирис” в превод от гръцки означава дъга. Древните хора ценели високо както декоративните, така и лекарствените свойства на това растение. Според преданието град Флоренция бил назован така, тъй като в околностите му цъфтели много ириси. Това растение било на особена почит у египтяните, а в Япония го смятали за носител на мъжество и пазител от болести, затова от него правели за момчетата талисмани. Символизира още надеждата и силата на светлината.
Избрали сме ирисите в картините на Джорджия О`Кийф (1887 – 1986). Личността на тази художничка е обградена с мистерия и легенда. В творчеството си насища реализма с абстрактност, за да създаде силно индивидуална линия на развитие на американското изкуство. Черпи вдъхновение от суровите пейзажи, особено на Ню Мексико и Югоизтока, и родната флора, но рисува и урбанистични сцени в стила на прецизностите. Възхвалявана е от критиката и от ценители заради своите пейзажи, картини на цветя и абстрактна живопис.
Розата е едно от най-древните цветя. Култивирано се отглежда вече повече от 5 хиляди години и през цялото това време красотата и необикновената й форма са пораждали голям брой легенди. В древногръцката митология произходът й се обяснява така: богинята Клорис, натъквайки се веднъж на мъртва нимфа, я превърнала в цвете. Богинята Афродита прибавила яркост, красота и обаяние на цветето, Дионис й дал ароматен нектар, а Аполон я поръсил под слънчевата светлина с дъждовни пръски, заради което богът на западния вятър отвял облаците. Нарекли прекрасната роза кралица на цветята и я предали на бога на любовта Ерос. Розата е символ на съвършенството и страстта. Тя е универсален символ на земната и божествената любов. Развива се от пъпка и това олицетворява тайнството и загадъчността на живота. Различният цвят на розите има отделно значение. Например: бялата е свързана с чистотата, водата, луната, благоговението и Дева Мария, жълтата се свързва със слънцето, символ е на топлото приятелство и радостта. Традиционно означава ревност и умираща любов. Червената означава красота, любов, страст, реализация. Свързана е с елемента огън.
Розата в творчеството на Сесил Кенеди (1905 – 1997). Английски живописец, майстор на натюрморта. Считан за най-добрия художник на цветя на 20 век. Ще бъде запомнен с цветята, които рисува, въпреки че работи и портрети. В картините си често съпоставя модерни екзотични хибридни цветове с традиционни английски цветя и треви, както и растителни видове, включени в картините на старите майстори. Queen Mary казва “Когато гледам картините на Сесил Кенеди, мога да усетя как ухаят цветята и да чуя бръмченето на пчелите”.
Кала – известна още с името рикардия, булчински букет и калия. Декоративната кала в днешния си вид създава усещане за елегантна чистота, невинност и особена възвишеност. Калата в дома служи като талисман за щастието, символ на чистотата на мислите и възвишени финес отношения. Ако решите да поднесете на любимата си букет от това цвете на езика на цветята, това ще означава висока степен на възхищение, преклонение и уважение.
Изяществото на калата в картините на Диего Ривейра (1886 – 1957). Водеща фигура на мексиканския мурализъм. Ривейра е известен с виртуозно изпълнените си стенописи, с изключителния си рисунък и майсторство в класическите и съвременни техники. Кавалетната живопис и рисунки представляват значителна част от ранното му и късно творчество.
Лалето, наричано от персите Lala е възпято от много техни поети, които смятали, че то не отстъпва по красота дори и на розата. Лалето е персийски символ на съвършената любов. По-късно то се свързва с Аллах и става емблема на османските владетели. Популярно е в Холандия, символ е на Амстердам, богатството, красотата и пролетта. Днес са известни над 3 хиляди разновидности. Сред най-популярните са: „Кралицата на нощта” , „Рембранд” и др.
Лалето и Клод Теберж (Claude Theberge) – (1934 – 2008). Стилът на канадския художник съчетава абстракция, символизъм, сюрреализъм, хиперреализъм. В началото Таберж работи витражи, стенописи и скулптури, но след това се отдава на живописта. Неговите картини са лесно разпознаваеми с изобилието на многоцветни чадъри, развяващи се от вятъра шалове, прегръщащи и целуващи се хора.
Очаквайте продължение на тайния живот на цветята в изкуството…
