Създаването на костюма води началото си от дълбока древност. Това, което е достигнало като послание от миналото, предизвиква възхищение и преклонение пред уменията на древните майстори и творци. Развитието на костюма е под влияние на промените в икономическия, политическия и културния живот. Източниците на информация са най-различни – от скалните рисунки, изображенията върху култовите предмети, примитивни статуетки, великите творения в живописта и скулптурата до масовия печат, телевизията и кинематографията.
Във всички времена костюмът остава социалният знак, свидетелстващ за общественото положение, показател за ранга на човека.
Костюмът е неотменна и много важна част от материалната култура на човечеството. Чезаре Вичелио още през XVI в. го разглежда като произведение на изкуството. Наложително е изучаването му от творци, които ще работят в областта на модата и на сценичните изкуства. Без обемна информация за облеклото през вековете, което включва грима, перуката и всички аксесоари (допълнения), съвременен проект за костюм не би могъл да се създаде, ако не се познава в детайли развитието му. Костюмът е знак за характер, за социално положение, професия, съсловна принадлежност и материално благосъстояние. Изразът “костюм” има по-
тясно съдържание т.е. това е специалното облекло на артиста, певеца и танцьора на сцената или във филма и телевизията. Изразът “носия”, който етимологично произлиза от “носене” и би трябвало да се покрива с понятието облекло или костюм в по-широк смисъл. С течение на времето придобива по-тясно и специфично съдържание, т.е. носия наричаме онова облекло, което изразява общ вкус и идеали за красота на дадена общност, класа или съсловие. У нас този израз се употребява главно във връзка с народните (национални) носии.
“Мода” пък произлиза от латинската дума “modus” (на френски “mode”), която първоначално означава начин на действие и начин на носене. Днес думата мода може да се противопостави на “обичай” и означава бързо променящ се начин на носене на облеклото.
Европейския костюм през ренесанса
В основата на Европейския ренесанс стоят хуманизмът и възвеличаването на човешката личност. В Италия винаги са се ценили античните традиции и готиката има малко влияние.
Италианските градове и държави са с развито занаятчийство и търговия, чрез връзки с Изтока. Те толерират изкуствата и са водещ фактор в Европейския ренесанс и това естествено се проявява и в костюма.
Мъжкият костюм в Италия през Ренесанса
През XV в. мъжкият костюм се състои от платнена риза, къси долни гащи, панталони тип френско “бре”, тясна жилетка “solto-veste” с малка стояща яка. Към нея с вързалки се прикрепят тесните чорапо-панталони “calze”. Към тях често се пришива кожена подметка и те служат за обувки. Горната дреха “pretina” или farsetto, която е доста къса при младите хора, подчертава фигурата с уширени рамене и тясна талия. Връхните дрехи за тържествени случаи били три вида:
1. “Джорне” (джорнея) – наметка с полукръгла кройка с дълбоки красиви фалди. Подплатена е в друг цвят и когато артистично се заметне на едното рамо, е много пластична и живописна.
2. “Догалине” – дреха за много тържествени случаи, подплатена и гарнирана с кожа, с широки окръглени ръкави, които образувайки красиви гънки, се прикрепят чак на рамото и откриват подплатата.
3. “Sopraveste” (соправеста) е дреха, носена от по-възрастните граждани. Тя е дълга и широка, от сукно. Ръкавите са широки, окръглени и прибрани при китката с тесен маншет. Страничните шевове и ръкавите са декорирани със светли ивици. Ниско разположеният колан дели костюма почти наполовина. Това придава устойчивост на фигурата.
За разлика от останалата Европа в Италия мъжкият костюм не е пригоден за обличане под броня. Той е артистичен и подчертано цивилен. В италианският костюм са най-осезателни античните традиции. Те се четат както в богатата драпировка, така и в общата пластичност на костюма.
Дамският костюм в Италия през Ренесанса
В плавните и меки линии на италианския дамски костюм от началото на XV в. се включват риза, кют и сюрко. Котът при този костюм е с дълги тесни ръкави, с плътно прилепнал към тялото корсаж и дълга, с дълбоки гънки пола. Отгоре се облича симарата, обикновено в контрастен цвят. Това е дреха с доста свободна форма, която позволява да се драпира и носи по различен начин. Тя се състои от три части. При излизане на улицата и при движение тази част се прехвърля артистично през едната ръка. Неголемите забрадки, особено при флорентиските жени, са много разнообразни. Те обикновено са от фина материя драпирана върху конструкция. Гамата на костюма е пъстра и жизнерадостна – всичките оттенъци на червеното, синьото и зеленото със златно. Задължително се намесва и бялото в ризата. До края на столетието се запазва ясната композиция на сравнително простата, но много пластична форма на костюма.
Всички известни жени на това време като Катерина Сфорца
и Изабела Гонзаго, Виктория Колонна и други се отличават с образованост и талант в литературата, изкуствата и науката, но не по-малко внимание се обръща на женската красота. При нея най-вече се подчертава колоритът (“Бяла кожа, златистокафяви коси, сини или светлокафяви очи”). Нов облик на типично италианския женски костюм се създава във Венеция. Тук има особена показност на костюма дори при обикновеното излизане от дома, а при празничните процесии и карнавалите, характерни за Венеция, това се превръща в страст.
През първото десетилетие на XVI в. и във Венеция се запазва типът костюм, характерен за Италия – плътен, но не много тесен корсаж с голямо деколте и широки ръкави с разрези, широка пола със свободно падащи меки гънки. Често се срещат и балонообразни ръкави с дълъг маншет. Платовете са тежки – атлаз, кадифе, бродирана коприна в сочни червени, зелени и сини тонове в комбинация със златно и бяло на ризата. Чак в края на 40-те години на XVI в. във Венеция проникват новите тенденции. Новият силует се подчинява на испанската мода, но обемното решение във Венеция запазва италианските традиции. Платненият корсет се заменя от метален, обшит с кадифе.
В последната четвърт на века костюмът започва да се претрупва от украси, което раздробява 
общата му форма, чиято монотонност е толкова характерна за по-ранните периоди. Много се използва дантелата, с която се украсяват дори обувките. При преминаването на ренесансовия стил се усложняват прическите и украшенията за глава (Вичело). Често се среща тънкият дълъг воал, който се прикрепя към прическата и пада на гърба.
В края на XV в. и в началото на XVI в. италианската култура е в най-голям разцвет и е водеща в Европейския Ренесанс. На приливи и отливи италианският ренесансов костюм влияе на конструкцията и вида на дрехите в цяла Европа. В същото време той взема много стилови елементи от другите европейски държави.
Предлагаме ви да допълните познанията си по темата и с “Ренесансът и неговите художници”
