Интарзията е вид приложно изкуство и представлява изящна декоративна или картинна мозайка. Материалите са скъпи и екзотични и се “инкростират” в основа от масивна полирана дървесина. Води началото си от древен Египет и е разпространена в Рим, Персия, Япония от 8 века, Германия и Италия от 6 века и до наши дни. Практикуваната интарзия от времето на древен Египет е съществувала под формата на инкрустации на скъпоценни камъни и слонова кост. Красотата на ранната интарзия зависи от силуета и линията вътре в основната композиция. Голямо значение имат дървесният вид, цветът, тонът и посоката на дървесните шарки. През Възраждането в сюжета на интарзията се въвежда и човешката фигура. Точно в този период, когато бива открита перспективата, тази техника претърпява истински бум в развитието си. Особеност на изкуството интарзия е стремежът на майсторите към хармонично цветово обаяние на естественото дърво в необичайни съчетания на късчета скъпоценна дървесина. В Холандия изкуството интарзия е било на високо равнище. Там майсторите са разполагали с голям брой екзотични дървесни видове.
В Източна Азия техниката на интарзията също е била позната. В Япония вложките от кехлибар, седеф и слонова кост са типични за декоративно-приложното изкуство.
Днес тя е неконвенционален метод за създаване на изкуство с помощта на дърво. В наши дни с тази
изящна техника се украсяват мебели – бюфети, маси, столове, скринове и т. н. Също така интарзия можем да видим и в декоративни елементи като рамки на огледала и нощни масички. Други елементи от интериора – тавани, стени, подове, врати също са обект на интарзията. В дадения елемент могат да бъдат вложени разнообразни мотиви. Това са орнаменти с цветя, плодове, птици, животни, религиозни и фолклорни сцени, архитектурни обекти и мн. др.
Всеки, който се докосне по някакъв начин до този вид изкуство, не може да не остане очарован от силата на “чудото”, скрито в изваяния образ на този своеобразен ансамбъл от материали, скулптурни линии, изтънчени контури, пропорции и най-миниатюрни детайли, които в общата картина не могат да бъдат забелязани по отделно. И до днес интарзията се изработва ръчно със специални инструменти и изисква определени умения.
Традиционният процес обхваща множество дълги и трудни стъпки, които в миналото и сега са много скъпи и изискват голямо усърдие.
Ето най-важните от тях:
Най-напред основата на изделието бавно се издълбава и по нея се очертават каналчета и форми.
Различни видове предварително подбран естествен дървесен фурнир се изрязва и разделя на парчета с определена дебелина. В основата може да се вградят и други материали като месинг, седеф и кожа.
Резенчетата се оформят, намазват се с лепило и се залепват така, че да се получи желаната картина.
Накрая инкрустираната повърхтност се изглажда и излъсква.
В началото на ХХ столетие се забелязва стремеж към нови стилови търсения, създават се нови мебели и ново вътрешно обзавеждане, като интарзията се използва като средство за украса на мебели.
Постепенно се налага една по-широка употреба на тази техника. Започнала като мозайка, интарзията се включва като елемент на украса в цялостни архитектурни решения на интериора.
