Хартията е изобретена в Китай около 105 г. от Цай Лун и е едно от най-важните открития за хората. Отначало я получавали от кората на местен дървесен вид, после започнали да включват в хартиената каша различни други влакна. Пренесена е в Европа през 13 век от арабите. Днес в Индия и в някои други източни страни произвеждат необикновено богат асортимент от хартии от памучни, копринени, хартиени отпадъци. В хартиената каша поставят листенца от цветя, декоративни нишки – златни или от друга хартия дори от вестници, пресоват кашата в различни преси, така че да получат листове с различна дебелина и фактура. От тези хартии се изработват абажури, паравани, кутии, картички, комплекти за писма. С тенденцията хората да живеят в унисон с природата хартията заживява нов живот в интериора. Съвременните технологии удължават живота и якостта и дори я правят устойчива на огъня и водата.
Хартията в Япония е един от най-важните конструкционни материали в жилищното строителство от дълбока древност. Японският архитект Шигеру Бан твори цели квартали от хартия (пропита от специални защитни средства) – къщи за живеене, изложбени и художествени павилиони, музеи.
Към ролята на хартията като носител на информация и основна медия се прибавя едно ново амплоа – изразно средство на художниците и носител на тяхното послание към зрителите.
Няколко примера от съвременното изкуство:
Ли Хонгбо (Li Hongbo)

Роден е в Китай през 1974 г. LiHongboОчарован от това, което описва като “безкрайните възможности на хартията” Ли Хонгбо съчетава традиционните народни занаятчийски умения с високото изкуство в своите изкусителни скулптури и инсталации, направени от хиляди отделни парчета от този древен материал – хартията. Работата на твореца като редактор и дизайнер предизвиква интереса към хартията във всичките и разновидности. Това, в съчетание с неговия опит като скулптор и любовта му към традиционното Китайско хартиено декоративно изкуство, го вдъхновява да експериментира. Прави своите модели под влиянието на тези въздействащи декорации. Чрез слепването на десетки хиляди листове, Ли строи блокове от хартия във формата на човешки фигури, предмети, реплики на класически Гръцки и Италиански бюстове. Докато изглеждат солидни, едно дръпване разкрива тяхната способност да се разтягат, навеждат и преобразяват в множество гротескни и хумористични деформации.

[youtuber vimeo=’http://vimeo.com/87445930′]
Юлия Бродская – едно запомнящо се лице от квилинг изкуството. Високо ценен артист, работещ в областта на хартията, художник и илюстратор.
Родена през 1983 г. в Москва. Преди да се премести във Великобритания твори в различни сфери – рисуване върху текстил, оригами, колаж. През 2006 г. завършва магистърска степен по графичен дизайн в University of Hertfordshire. От тогава започва да се занимава с графичен дизайн и илюстрация, експериментира с хартия. Със своите иновативни илюстрации и уникален стил Бродская бързо печели международно признание и е обявена за „breakthrough star” за 2009 г. от списанието „Creative review”. Голям е списъкът на световни компании, които използват творчеството на Юлия за реклама на свои продукти като Hermés, Starbucks, Nokia, New York Times Magazine и др. Оригиналните и творби са притежание на Музея за съврменно изкуство в Сан Франциско, Country Music Association, частни колекционери, между които е и Опра Уинфри. В голяма част от творбите си Юлия използва квиливг – техниката, при която лентите от хартия се навиват и сгъват в определена форма и след това се слепват заедно. Ръчно изработените елегантни композиции, създадени от нея са със силно запомнящи се образи. За разлика от фотографията, живопистта и графиката тук водеща е линията, създаваща силен ритъм, който се врязва в съзнанието. Талантливият подбор на цветовете също е от решаващо значение. “Типографията е моята втора любов след хартията и аз съм наистина щастлива, че открих начин как да комбинирам и двете” казва Бродская. За да създадеш от лентички хартия толкова красота и изкуство е необходимо голяма доза талант, търпение и много любов, които явно Юлия притежава.


Калвин Николис (Calvin Nicholis)
Включва се в тригодишна програма по графичен дизайн (1976-1979) в колежа Шеридън (Sheridan College) в Оуквил, Онтарио. Отваря собствено дизайнерско студио през 1981 г. в северно Торонто. Експерименитирането му със скулптури от хартия започва през 1984 г., след което те заемат доминираща роля в дизайнерските му проекти.
Интересът му към изкуството и увлечението по дивия живот се съчетават в момента, когато току-що е завършил една хищна птица с разперени криле за Noranda Recycled Papers – „осени ме мисълта как добре се оформят като скулптура от хартия слоевете от хартиени пера”. Първата му лимитирана серия се появява през 1989 г. на Фестивала Buckhorn Wildlife Festival в Онтарио и поръчаните през 1992 г. от Националния тръст 15 скулптури за участие в национална кампания. Скулптурите от хартия са включени в експозиции през 1994 г. от Обществото на артистите – анималисти в Ню Йорк (Society of Animal Artists), с чието съдействие обикаля галериите в САЩ. Международна фирма в Чикаго (Follett Library Resources) го наема през 1995 г. за стартирането на кампания със 75 скулптури от дивия живот, експонирани в нейните офиси. Инициативата продължава и до днес в библиотеки и училища по изкуства в целия свят от Аляска до Южна Африка. Създава 15 скулптури за една детска книга, написана от Rafe Martin (публикувана през 2002 г.). Апогей в кариерата му е включването на творба “Полет” (Flight) през 2013 г. в Музея по изкуствата Удсън (Woodson Art Museum). „Моят интерес към монохрома продължава. Искам хората да се потопят в творбите ми и да ги изследват, като разберат тяхната същност. Въпреки, че работя с пълноцветни изображения, продължавам да експериментирам с взаимодействието на светлината и сянката върху повърхността на обикновената хартия, както е и в последната ми творба, озаглавена „Moonridge”.


Су Блекуел – арт творби – книги във фантастични триизмерни форми
Родена през 1975 г. в Шефилд, Великобритания. Завършва престижният Кралски колеж по изкуствата в Лондон. Су е представена в Long and Ryle Gallery, Лондон.
Нейната първа книга-скулптура – “The Quiet America” е вдъхновена от китайска легенда за двама влюбени, чиито души се появяват отново от пепелта във формата на нощни пеперуди. За своята работа Су казва, че задължително прочита първо книгата веднъж или два пъти и след това започва да създава творбата си. Изрязва части от страници, поставя ги в необходимата форма и така скулптурите „ожививят” от разтворените книги. Работи в сферата на приказното, на фолклора, залагайки на тихата меланхолия, която пресъздава чрез използваните материали и цветове. Част от композициите, пресъздават света от приказки на Ханс Кристиян Андерсен, „Алиса в огледалния свят” на Карол. В интервю художничката споделя, че използва хартията – тази деликатна и достъпна медия и прилага необратими разрушителни процеси, за да отрази несигурността на света, който обитаваме, и крехкостта на нашия живот, мечти и амбиции.

Споделете