Австрийският Гауди или кой е Хундертвасер

                                                      “There are no evils in Nature, there are only evils of Man.”

Фриденсрайх  Хундертвасер – австрийски художник, скулптор и архитект,  познат с уникалния си стил. Скандално различен от художниците и архитектите в края на хилядолетието – интелектуален скитник като Ван Гог и Гоген,  миролюбив бунтар като Ганди, привидно наивен във философията си, но по библейски привлякъл невинните към светлината на творенията си. Роден на 15 декември 1928 във Виена в семейството на техник, Фридрих остава сирак на една година.  Лишенията и трудностите му като син на еврейка по времето на нацизма го научават да се бори сам. След войната успява да влезе в Академията по изобразително изкуство, където обаче остава  само три  месеца. Интересува се от артнуово и абстрактен експресионизъм. Последовател е на Салвадор Дали и неговия сюрреализъм и абстракционизъм.

През  1948 г. продава първата си картина за чаша вино във виенския клуб на художниците, а малко по-късно  започва и неговото скитане по света. Творецът  живее в Мароко, Италия, Париж.  Докато обикаля с колело столицата на изкуството Париж през 1953 г., открива спиралата като форма, която става център на неговото творчество.  Художникът се заема да направи света по-хубав  с  „вариации върху спирала”. Обявява правата линия за престъпление от морална гледна точка. С публични манифести повежда борба срещу суровата, лишена от орнаменти архитектура. Когато през 60-те години Хундертвасер излиза срещу надменния авангардизъм с ярки багри и свободни линии, той оглавява едно движение към освобождаването и преориентирането на изкуството. Повлиян от Климт, Шиле, Клее и Шагал,  той направо взривява границите между „висшето” и „низшето” изкуство. В картините си  използва различни  материали, а  боите често са направени от самия него.

Неговите пъстри  „екокъщи”, пръснати по целия свят, възвестяват тържеството на една глобална архитектура, пълна с изненади и радост. За неговия стил са характерни различните видове прозорци, цветни мозайки, много зеленина и растителност. Хундертвасер е противник на правите линии и рационалността в архитектурата: планираната архитектура не може да се смята за изкуство“. Според него съвършенството се крие в спиралите и кривите линии. Спиралата, идеално подходяща за изграждането на покрива на къщата.  Спираловидният покрив, покрит с трева, създава впечатление, че не е настъпила промяна в естествения пейзаж. Според  художника човекът на земята е само гост и трябва да се намесва в природата възможно най-малко. Негова запазена марка са вълнообразните подове: „гладкият под е изобретение на архитектите, той е удобен за машините, но не и за хората“.

Една от любимите форми на Хундертвасер в живописта и архитектурата е куполът с форма наподобяваща луковица. Домът Хундертвасер (Hundertwasserhaus Wien) е жилищна кооперация във Виена по негов проект. Той се превръща в един от най-посещаваните туристически обекти на града. Кооперацията е строена между 1983 г. и 1985 г. Общата площ на комплекса е 3 556 кв м. Разполага с 50 апартамента, 5 магазина, лекарски кабинет и 37 гаража. Има и 19 тераси, зимна градина и две детски площадки.  Асиметричните очертания върху фасадата, керамичните плочки и грапави стени са основен елемент на декорацията. Подовете са непрактични, вълнообразни и покрити с разноцветни камъчета. Покривът е застлан с 900 тона пръст и трева, големи клони на растящи вътре дърветата излизат от стаите. Сградата няма два еднакви прозореца, а тяхното почистване се осъществява с помощта на подемници единствено през нощта при спряно улично движение. Художникът  също работи усилено върху дизайна на държавни знамена, монети и пощенски марки. Правил е интериор на “Боинг 757″. В Лисабон на една от стените на гарата стои неговото пано “Тъгата на Атлантида”.  Хундертвасер е умеел да плете и да тъче. Автор е на ефектни проекти за килими. Предлага интересен  дизайн за регистрационните номера на австрийските автомобили, но проектът му е отхвърлен. Проектира и мъжки двулицев костюм за списание Вог.  Хундертвасер умира на 19 февруари 2000 на борда на кораба „Куин Елизабет II“ на път от Нова Зеландия за Европа. Погребан е в имението си в Нова Зеландия, където е посадил 300 000 дървета. Пожелава на гроба му да расте само едно дърво. Погребан е гол и без ковчег,  в градината на щастливите мъртви  под дърво с формата на лале.

Етикети:, ,

Публикувано на: 4 ноември, 2019 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството