Пабло Пикасо е един от най-великите художници на XX век. Той експериментира в много различни стилове и променя света на изкуството. Основател e на кубизма (заедно с Жорж Брак и Хуан Грис), при който триизмерното тяло се изобразява по оригинален начин като поредица от комбинирани плоскости.

Ранни години – Пабло Пикасо е роден през 1881 г. в Малага, Испания. Баща му е учител по рисуване. На 10-годишна възраст Пабло става ученик на баща си, а на 13-годишна възраст организира първата си изложба. През 1895 г. семейството му се премества в Барселона, където Пабло постъпва в художествена академия. В ранния си период младият художник рисува живота, както го наблюдава около себе си – в кафенетата и по улиците. Като младеж се интересува от шедьоврите на известни художници като Ел Греко и Гоя. В началото на века Пикасо заминава за Париж, който по онова време е център на изкуството и литературата.

Период на синьото и розовото – През 1901 г. близък приятел на Пикасо се застрелва. Това оказва голямо влияние върху Пабло. Той е много тъжен и започва да рисува картините си в сиви и сини тонове, вместо в ярки и живи цветове. Тази част от кариерата му се нарича Син период (1901-1904 г.). По-късно той променя стила си на рисуване и започва да използва повече земни цветове – розово, охра, кафяво. Харесва му да рисува картини от цирковия живот с танцьори и акробати. Този розов период продължава до 1907 г.

Кубизъм – Когато Пикасо започва да работи със своя приятел и колега художник Жорж Брак в Париж, двамата започват да експериментират с нов стил, наречен кубизъм. Пикасо и Брак не искат да показват природата такава, каквато е в действителност. Те смятат, че всички обекти в природата имат геометрични форми. В кубизма обектите са нарязани на много плоски форми, които приличат на пъзел. Например всички страни на лицето на човек са показани наведнъж, може би дори с три очи вместо с две. Художниците кубисти искат да покажат всички части на обекта от един ъгъл. Пикасо и Брак експериментират и с други материали, като плат и изрезки от вестници, които залепват върху платното. Тази техника по-късно става известна като колаж.

Класицизъм – През 1917 г. Пикасо заминава за Рим, за да проектира костюми и декори за руска балетна трупа. През този период той се връща към класическите форми и техники на рисуване, но никога не се отказва да експериментира с кубизма.

Гражданска война – През 1936 г. в Испания избухва гражданска война. През този период той рисува шедьовъра си “Герника”. В него са изобразени ужасените жители на древния испански град, който е бомбардиран по време на Гражданската война. По време на Втората световна война Пикасо живее в Париж, който по това време е под нацистка окупация. Нацистите не харесват модерните му картини и Пикасо е принуден да ги скрие в тайно хранилище на френска банка. През 1944 г. Пикасо става член на Френската комунистическа партия, а през 1950 г. рисува знаменития си `Гълъб на мира`, като израз на пацифистките си идеи. Художникът рисува гълъба  в много варианти и той става негова запазена марка.

 Късни години – След войната Пикасо се премества в голяма къща в южната част на Франция. Там той продължава да експериментира с картини и скулптури. Продължава да работи до смъртта си през 1973 г. Пикасо е известен като много емоционален  човек и това се проявява и в картините му. Понякога той е замислен, дори тъжен, а друг път е весел , забавен, дори остроумен. Пикасо никога не е  доволен от работата си, критичен е и не  спира да експериментира. Заради голямото си въображение и умения той е наричан “Ел Маестро” на модерното изкуство. През своя живот Пикасо създава над 50 000 творби, от които 1885 картини, 7089 рисунки,  1228 скулптури,  както и  сценични костюми и декори. Картините са най-важната част от неговото творчество, с която той най-силно влияе на развитието на културата на XX век.

Интересни мисли на Пикасо:

“Когато нямам повече синьо, слагам червено.”

“На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми бе нужен цял живот, за да се науча да рисувам като дете.”

“Няма нищо по-лошо от великолепно начало.”

“Някои художници изобразяват слънцето във вид на жълта точка, но има и други, които заставят жълтата точка да изглежда като слънце.”

“Добрите художници копират; великите – крадат идеи от Бог.”

“Когато изкуствоведи се събират заедно, те говорят за формата, структурата и смисъла. Когато се събират заедно художници, си говорят за това, къде може да се купи по-евтин разтворител.”

“Няма нищо по-трудно от една линия.

“Не искам да бъда модерен. Искам да бъда вечен.” 

Споделете