Балетите на Чайковски

През 2015 г. се навършват 175 години от рождението на Пьотър Илич Чайковски и 125 години от премиерата на балета „Спящата красавица”. По този повод отдел „Изкуство” ви предлага разказ за балетите на Чайковски. Според композитора балетът е най-невинното и най-нравственото изкуство, което трябва да използва само приказни и фантастични сюжети. Именно за това и трите му балета са с такъв характер, а и шестте сценария, които нахвърля с идеята да пише музика по тях също са такива. Чайковски отклонява всякакви други предложения.

„Лебедово езеро” – балет в четири действия и пролог (1876 г.)
След като през пролетта на 1875 г. Большой театър поставя операта „Опричник” на Чайковски, дирекцията на театъра възлага на композитора написването на балета „Лебедово езеро”. В писмо до колегата си Римски-Корсаков от 10 септември същата година Чайковски пише: „Приех да напиша музика към балета „Езерото на лебедите” отчасти за пари, от които имам нужда, отчасти за това, че отдавна ми се искаше да изпитам силите си в този музикален вид.” Това всъщност не е първи опит в този жанр. Четири години преди това Чайковски композира едноактен балет по сюжета на руската народна приказка „Лебед-птица – свенлива птица”, предназначен за децата на сестра си Александра Давидова, които изпълняват и ролите в него. Именно това е основата, върху която композиторът изгражда балета „Лебедово езеро”. Либретото е написано от Владимир Бегичев, а в основата му заляга една история от книгата „Вълшебни приказки” на немския писател Йохан Музеус.

Премиера – на 20 февруари 1877 театърът поставя балета, но той няма никакъв успех. Причините за това са няколко – слаба хореография, несполучлива сценография, лошо представяне на солистите. Изпълнителката на главната роля е сменена в последния момент. След провалената премиера балетът потъва в забвение. През 1880 и 1882 г. са правени опити да се възобнови, но напразно. Интересът към „Лебедово езеро” се възвръща едва слад като Чайковски написва другите си два балета.

Няколко месеца след смъртта на Чайковски през пролетта на 1894 г. Лев Иванов, петербургски балетмайстор поставя второто действие на балета на възпоменателна вечер за композитора. Успехът е много голям и „Лебедово езеро” е включен в репертоара на Мариинския театър. Благодарение на отлична хореография, премиерата е блестяща. От тук нататък нищо не може да спре триумфа на балета по световните сцени. За съжаление авторът не доживява това. Направени са хиляди постановки от талантливи хореографи. Ролята на Одета-Одилия е любима на големи балерини като Анна Павлова, Тамара Карсавина, Галина Уланова, Марго Фонтейн, Мая Плисецка.

Премиера в България – на 5 февруари 1937 г. балетът е поставен в Софийската народна опера.

Хореография – Лидия Вълкова
Диригент – Венедикт Бобчевски
Одета – Елена Воронова
Одилия – Нина Кираджиева
Зигфрид – Атанас Петров
Ротбарт – Георги Бесарабов

„Спящата красавица” – балет-феерия в три действия и пролог (1889 г.)
Неуспехът на премиерата на „Лебедово езеро” забавя с 13 години написването на второ произведение от този жанр. Авторът съвсем не е загубил интерес към балета и не веднъж споменава, че има намерение да напише друг. През 1886 г. от Мариинския театър предлагат на композитора да напише балет по сюжета на „Саламбо”. Той отказва и в замяна предлага „Ундина”, приказка, която харесвал като дете и на която скоро случайно е попаднал в библиотеката. Проблеми с написването на либретото забавят работата на композитора и така той се отказва от този си проект. Не след дълго директорът на театъра Иван Всеволожки споделя идеята си да напише либрето по приказката на Шарл Перо „Спящата красавица”. Чайковски радушно приема идеята да напише музиката към него. Симфонизмът вече е изграден с по-широк размах, специфичните балетни форми представляват цялостни музикално-драматургични сцени.

Премиера – на 3 януари 1890 г. е първото представление на балета в Мариинския театър. Успехът му е зашеметяващ. Чайковски го сравнява само с операта си „Евгений Онегин”. Около постановката се създава истинска психоза. Търговци на черно изкупуват билетите, за да ги продават по-скъпо, духови и забавни състави изпълняват откъси от творбата и не рядко хората вместо поздрав се питат „Гледахте ли Спящата красавица?”. Само за няколко сезона „Спящата красавица” се изнася на сцената на Мариинския театър над 160 пъти.

Премиера в България – на 25 февруари 1938 г. балетът е поставен в Софийската народна опера.

Хореография – Макс Фроман
Сценография – Евгений Ващенко
Диригент – Асен Найденов
Принцеса Аврора – Елена Воронова
Фея Карабос – Макс Фроман
Принц Дезире – Иван Сърмов

„Лешникотрошачката” – балет-феерия в две действия (1892 г.)
Либретото на балета „Лешникотрошачката” е по приказката на Е. Т. А. Хофман, но не по оригинала, а по преработката на Александър Дюма – баща. Написано е от Мариус Петипа. Сюжетът е познат на Чайковски още от преди десет години, но тъй като по това време той работи върху други произведения, не се увлича по него. По-късно обаче идеята го завладява и само за няколко месеца той завършва творбата. Още преди балета да бъде представен на сцена, Чайковски извлича оркестрова сюита, която прозвучава за първи път на 7 март 1892 г. в Санкт Петербург.

Премиера – на 6 декември 1892 г. е първото представление в Мариинския театър. Диригент е Рикардо Дриго, а хореографията е дело на Лев Иванов, втория балетмайстор на театъра. „Лешникотрошачката” е от балетите, чиито либрета са подлагани на много преработки. През следващите години той е поставян в различни театри и от различни хореографи и винаги с успех.

Премиера в България – през 1962 г. балетът е поставен на сцената на Русенската народна опера.

Хореография – Асен Манолов
Сценография – Паула Бранковяну
Диригент – Христо Станишев

Отдел “Изкуство” разполага с партитури, аудио и видео записи на балетите на П. И. Чайковски.

Етикети:,

Публикувано на: 26 януари, 2015 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Музика