Да си спомним за Саша Попов и да се насладим на неговото изкуство, надниквайки в старата варненска периодика

Саша Попов е забележителна фигура в културния живот на България през 20 век. На 5 години започва зашеметяваща кариера на „дете чудо” и стига до място в първата петорка световни цигулари виртуози.

Роден е на 12 (24) юли 1899 г. в Русе. Навършвайки 4 г. пожелава да свири на цигулка. Всеизвестен е факта, че в Ловеч дърводелец преработва „нормална” цигулка в инструмент , подходящ за детските ръце. През 1904 г. Саша свири пред конгрес на музикалните дейци и прави силно впечатление с изпълнението си. Придружаван от майка си през 1906 г. осъществява първото си концертно турне в България, което преминава с голям успех и възхищение от страна на публиката. На третия конгрес на Българския музикален съюз опитни педагози и министърът на просвещението проф. Иван Шишманов му издействат стипендия за обучение във Виена. Саша учи при Карл Прил и знаменития педагог и цигулар Отокар Шевчик. 14-годишният Саша предприема пътуване по линия на БЧК до Петербург и покорява взискателната публика с изпълнението си на цигулковия концерт на Чайковски, а през 1955 г. в същата зала ще дирижира Ленинградската филхармония. В края на Първата световна война младежът се завръща в България за военна служба. Тогава се запознава с Панчо Владигеров – става негов приятел и интерпретатор. Малко по-късно започва сътрудничеството му с Любомир Пипков. През 20-те години на 20 век спечелва световно признание – нареждат го до световните виртуози Фриц Крайслер и Ваша Пшихода. През 1926-1928 г. Саша Попов изнася близо 250 концерта в най-престижните зали на Европа с най-известните оркестри и диригенти. След завършване на турнето му предлагат ангажименти в Америка, но той се прибира в България и 29 годишния професор е назначен в Музикалната академия. Негови възпитаници са Петър Христосков, Васил Стефанов, Любомир Янков и др. По време на Музикалните тържества във Варна през 1928 г. Саша Попов тръгва по нов път – дирижира Гвардейския оркестър, създаден от маестро Георги Атанасов. След създаването на Военния симфоничен оркестър, преименуван на 14 май 1936 г. в Царски военен симфоничен оркестър, става негов диригет. За един сезон оркестърът изнася десет концерта в столицата и над осемдесет в цялата страна и спечелва сърцата на публиката. Не може да пропуснем да споменем, че в Италия – страната на музиката, публиката е смаяна от факта, че оркестър и диригент свирят наизуст Петата симфония на Чайковски. Няколко години по-късно Царски военен симфоничен оркестър гостува в Нюрнберг. Домакините са притеснени, че българският оркестър ще изпълнява „Картини от една изложба” (Мусоргски) няколко дни след прочутата Берлинска филхармония. Притесненията изчезват, когато българските музиканти, ръководени от проф. Саша Попов се представят по-добре от Берлинска филхармония и така „Картините…” получават признанието от международната музикална критика като „най-добре изпълнените”. През 1944 г. Саша Попов е освободен от длъжността „царски диригент” и няколко месеца по-късно дирижира варненските симфоници. От есента на 1945 г. маестрото е начело на първия български симфоничен оркестър (Софийска филхармония). След поредица блестящи концерти, успехи и признание в Европа и Москва и Ленинград през 1955 г. Саша Попов скандално е освободен от длъжност. За последен път застава пред симфоничен оркестър в България на 10 февруари 1956 г., а през 1962 г. напуска страната и е незаслужено забравен. Озовал се в САЩ, ръководи камерен състав, дирижа симфонични оркестри и е първият бъларин, дерижирал оперни спектакли там. Маестрото почива на 26 август 1976 г., тъкмо когато решава да се завърне в България.

Представяме ви програмите на концерти от музикалните тържества във Варна с участието на Саша Попов като диригент.

Предлагаме ви част от възторжените отзиви за концертите на Саша Попов във Варна. Целите статии може да прочетете във Варненска дигитална библиотека
В Медиатеката на отдел „Изкуство” може да се насладите на музикалните записи на споменатите в статията творби: Концерт за пиано и оркестър No. 4 – Панчо Владигеров, „Римски пинии” – Оторино Респиги, „Картини от една изложба” – Модест Мусоргски, изпълнени от оркестри под диригентската палка на Саша Попов.

Етикети:, ,

Публикувано на: 9 септември, 2014 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Изкуство и дигитална колекция, Музика