Доника Кирова – многоточия без край

През годините отдел Изкуство многократно е бил място за изява на творци от Варна. В рубриката ни „Изкуство в библиотеката” ще Ви срещнем с Доника Кирова.

- Визитка: Родена 1974 г. във Варна. Завършила живопис 1999 в НХА. Завършила архитектура 2014 г. във ВСУ „Черноризец Храбър”. Художник, архитект, доктор по Изкуствознание и изобразителни изкуства. Работи в областта на живописта, рисунката и арт инсталацията. Има 15 самостоятелни изложби, участва в множество международни и национални проекти, съвместни експозиции, кураторски проекти, пленери и др. Нейни творби са собственост на частни колекции в Германия, Италия, Испания, Швейцария, Канада, Кипър, Русия, България. Има издадена книга със собствени стихове и илюстрации. Понастоящем е преподавател във ВСУ на специалностите Дизайн и Архитектура. Живее и работи във Варна.

– Любима мисъл: Нямам една любима, но напоследък размишлявам върху следните:
ETIAM SI OMNES EGO NON – Всички да, но не и аз.
Амбицията е болестно състояние на волята – Уан Юнбин
Не забравяйте иронията – това е входният билет за човечеството – Йоаким Фест
– Любима музика: Слушам разнообразни жанрове музика. Понякога го правя докато работя, понякога нямам нужда от други звуци, освен тези в главата ми. Често докато рисувам слушам любими драматизации на приказки. Обичам да танцувам на Бет Харт, Ролинг Стоунс, Ред Хот Чили Пепърс, Джъмиръкуай…, но също и боса нова, суинг, кубински ритми… От българските изпълнители ценни са ми: ФСБ, Иво Димчев, Джанго Зе, Белослава, Ъпсурт, Дико Илиев, автентичен фолклор… В момента страст ми е новото за мен откритие Джеф Бъкли. Класическата музика често ми помага да подредя мислите си и да видя същественото.

– Живописта – като образност, като техника: Да, рисуването е нещото, за което абсолютно безскрупулно си „крада време” и „чисто съзнание”, за да мога да го правя. … Говорейки за изкуство, постоянно се правят опити да се определи „в какъв стил” твори един автор. Мисля, че „ироничен романтизъм” или „романтичен Japanese Angel - 2013иронизъм” са определения, които без претенции приписвам на работите си. Разбира се, „романтичното” и „ироничното” постоянно разменят местата си – нещо като “жестока невинност” или “невинна жестокост”… И едното и другото могат да бъдат и позитивни, и негативни. Истината навярно е в умението да “влизаш” в обективното, както и в умението да допускаш обективното да “влезе” в теб…, докато това стане едно цяло…, една незабележима усмивка… Рисувам предимно фигурални композиции с голи тела, но там присъстват и птици, животни, предмети и пр., в които откривам лични символи. Отдавна експериментирам със собствена техника, която постепенно си създадох с времето. Върху сравнително големи размери платна без рамки изработвам т. нар. от мен „селективна живопис върху текстил”. Всъщност това е класически грунд, положен върху тъкан със специфични очертания (в зависимост от композицията) и традиционна живопис (маслена / акрилна). В краен вид тези формати представляват свободни текстилни материи, висящи в пространството, които според образността си са покрити с живописни отрязъци и детайли, поставени върху текстилната повърхност. Причудливото им експониране позволява Travellingразлични възприятия, гледане от необичайна позиция или ракурс. По този начин фигурите са по свой начин живи, неконстантни като силует и пропорции, могат дори да се раздвижат – при случаен полъх, например. Разбира се работя и по познатия начин, обичам също много и миниатюрите, както и да правя рисунки „с една линия”. Предпочитам разнообразния колорит, акценти в детайлите и емоционални деформации във формите – на телата например. Търся необикновеното в обикновените неща. Изящното разнообразие и недоизказаното с нотка на ирония са някои от нещата, които ме зареждат, докато творя и са част от моя визуален свят.

2008_Woman_With_a_Poppy_150x148– Разкажи ни за твоите живописни творби в колекции извън България: Когато моя картина се озове по-далеч от пределите на родината, ме обзема едно чувство за принадлежност към света и мисълта, че изкуството наистина няма нужда от превод на даден език. В крайна сметка аз всъщност пътувам чрез произведенията си и така стигам до хората по един по-чист начин, необременен от битието. Например при последната ми изложба в Тренто, една моя творба намери дом в жилището на една дама – дизайнер от Италия, която дори ми прати снимка и аз видях как моята „Жена с мак” влияе по свой скромен, но красив начин на пространството. Това ме направи щастлива.
–За първата среща с Библиотеката: Първите ми срещи с библиотеката са естествено като ученичка с книгите от Детски отдел във Варна. Но по-паметната за мен среща бе точно с Отдел Изкуство на Варненската регионална библиотека, намиращ се тогава на ул. „Братя Шкорпил”, където участвах в първата си изложба, съвместно с още три съученички от „рисунките” (рисувателните паралелки) на тогавашното СОУ „Любен Каравелов”. Показахме скици и акварели от курса по вечерен акт, който посещавахме при известния варненски художник и наш учител, а сега приятел, Васко Василев. Славни времена бяха! Години след това водех дъщеря си тук, често гледахме филми на Чарли Чаплин, взимахме ноти и DVD-дискове за вкъщи. И днес аз често се възползвам от пространството на Отдел Изкуство (което обожавам) за много лични художествени изяви и такива на мои студенти.
Докато следвах в НХА в София посещавах Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и разбира се библиотеката на Академията, където потъвах в дебрите на изобразителното изкуство, разглеждайки албуми с хубави репродукции, които бяха достъпни за малцина и само в читалните. Във времената, в които Интернет все още не съществуваше, това беше безценно. Днес е чест за мен, че екземпляри от книгата ми със стихове и един мой живописен каталог са във фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и естествено в този на отдел Изкуство във Варна.
– За стихосбирката, издадена през 2019 година: Тя всъщност е втора за мен, през 2004 г. направих „Стъклена книга” – буквално от стъкло, също със стихове и мои рисунки, но тя беше по-скоро като инсталация, а не типичната книга от хартия. Тази се нарича „Попара от целувки и многоточия без край”. Заглавието е породено от нещо много земно, насъщно и свързано с детството – попарата. В същото време тя е претворена, одухотворена и „напоена” с това, което наричаме Любов – любовта като висше благо, като вечност, като ирония, сласт, катарзис и всичко останало. Книгата съдържа лирика, селектирана и писана в период от почти две десетилетия. Всъщност си давам сметка, че всеки един стих тук би могъл да бъде създаден от мен, както преди двайсет години, така и в настоящия момент. Аз и сега не мога да кажа с точност кой в кой период е написан. Това изненада приятно и самата мен. Със сигурност съм се променила през годините, но явно отношението ми към любовта – не. Когато потърсих причината за себе си открих, че това е искреността. Няма да скрия, че тази книга за мен е сбор от откровения, които се осмелих да покажа, но по този начин наистина се почувствах „на себе си”. Установих, че няма пречка и другите да ме познават така. Затова и реших да види бял свят. В нея има около 240 миниатюрни стиха и над 100 илюстрации – монохромни рисунки и детайли от тях. Рисунките са създадени паралелно със стиховете, така че съвсем естествено си послужиха взаимно едни на други. Много съм благодарна и радостна, че отново именно тук, в отдел Изкуство, направих и представянето й. Беше много силен емоционален момент за мен и ще остане незабравим и скъп спомен.
Може да се каже, че работя по следващата си стихосбирка, но не бързам, всичко с времето си.

- Инициативи в отдел Изкуство: Като художник и заедно с това преподавател по рисуване и живопис във ВСУ, инициирах случването на две изложби на мои студенти тук. Мисля, че е добре да се създава поле за изява на новото поколение. Едно подаване на ръка може да изиграе ключова роля и да отвори креативен път в съзнанието им или пък не, но вече изборът оттам нататък е техен. Според мен експозициите бяха цветни и създадоха настроение в пространството на библиотеката. Първата беше от избрани курсови задачи на студенти от специалност Дизайн, а на втората Милена Кожухарова (Графичен дизайн) и Халил Дуралиев (Моден дизайн) показаха свои свободни живописни работи. Тук е мястото да изразя огромна благодарност за съдействието и гостоприемството на всички от екипа от Отдел Изкуство! Надявам се, че тепърва ще се случват подобни представяния и ще радваме читателите с творбите на младите хора.


- Пожелание към читателите на библиотеката: На първо място здраве и да не престават да се поддържат в състояние, в което да могат да се удивяват, защото чудесата съществуват , те са сред нас!

Етикети:, , , ,

Публикувано на: 23 февруари, 2021 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Изкуство в библиотеката