Древният Рим – гордост и величие

По правило Древният Рим се свързва с  представите  за  победоносните битки на Цезар, мъжеството на Марк Антоний, образите на  гладиаторите, въстанието на Спартак, железните канони на римското държавно право, с крайните степени на разгул и поквара, които в лицето на имотните разглезени класи достигат своята кулминация. Известно е могъщото влияние на елините  върху културата и изкуството на Древния Рим, върху тъканите, кройките, цветовете, допълненията на дрехите на римските граждани. Естетическият идеал, насочващ оформянето на облеклото, козметиката, накитите и украшенията на старите италианци, изисква подчертана възхвала на физическата сила, мъжеството, гордостта, а в известен смисъл и суровостта. Тъканта за облеклата се правела ръчно, като преобладавала материята вълна или лен. Определен интерес се проявявал и към коприната, внасяна от Изтока.

„Модни” били пурпурните, жълтите, кафявите тонове, както и преливащите се гълъбово-сиви, златисто-кафяви, лилаво-зелени нюанси. Определени цветове, материи и модели били характерни  само за аристокрацията, а други – за обикновените граждани. Традиционният тип мъжки костюм включвал долна дрехатуника, и връхно облеклотогата. Някои историци споменават, че древните римляни не носели долно облекло, а обличали тогата направо върху голото тяло. Това им помагало  в случаите, когато трябвало да покажат раните от сраженията – белези за проявена войнска храброст и героизъм. Римската тога съответствала на гръцкия „химатион” (дълго наметало от правоъгълно парче плат, наметнато върху тялото или обвиващо го по разнообразни начини), а туниката съответствала на гръцкия ,,хитон” (вид туника, представляваща нещо като чувал без дъно или плащ от лека материя, който се закопчавал на едното или двете рамена). Цветовете и тук били знак за социална принадлежност. Белият цвят бил запазен за висшите класи. Сенаторите носели бели туники с широка пурпурна ивица. Конниците и плебейските трибуни носели туника с тесни пурпурни ивици. Войнишката туника трябвало да е по-къса от гражданската. Простолюдието било облечено само с къси туники в тъмен цвят.  Носенето на тога било табу за робите и чужденците. Тогата била скъпа, поддържала се трудно и се носела на обществени прояви – в цирка, театъра, на съд или на празник.  С времето размерите й нараснали и тя достигнала до 6,5 м. на дължина и 3,5 метра ширина. Омотаването й около тялото и надиплянето било дълга и трудоемка работа, извършвана от робите, а носителят й не извършвал резки движения и ходел бавно, с величествена осанка, за да не развали  сложното си облекло.

При студ римляните намятали ленен или вълнен плащ – „сагум”, който се закрепял за раменете посредством „фибула” (подобие на брошка). Във военно време, при воденето на битки, те заменяли тогата с друг вид връхна дреха – по-удобна и практична, а и по-лека: „палудаментум” или още „тибенум” (нещо подобно на наметало). Обувките на древните римляни също били разнообразни и зависели от статуса им. Военните носели „калиги” – полуботуши от кожа, патрициите носели червени ботуши „калцеи”, а сенаторите – черни ,,калцеи”.  В топло време обували обикновени сандали и чехли.  Древните римлянки се стремели да изглеждат винаги величествени, горди, да ходят плавно, като истински матрони(жена от висшето съсловие, с добра репутация и голямо влияние в Древен Рим). Те също се обличали с туники , които по кройка силно напомняли на мъжките. Над туниката римлянката носела „стола” – тя била с по-големи размери от долната дреха и същевременно по-тънка и прозрачна. Цветовете й били най-различни – червен, син, жълт, зелен, кафяв, черен, бял. Проститутките нямали право да носят стола, това била дреха за „добродетелни жени”. Долната туника била също от лен и стигала до глезените, както и ,,столата”. Над нея била поставяна и връхна дреха – „пала”, която наподобява древногръцкия „химатион” (наметало, поставено върху тялото или обвиващо го по разнообразни начини). Дамските сандали и обувки били по-фини от мъжките и често украсявани със злато или скъпоценности, в зависимост от това колко заможна била жената. За да избегнат слънчевите лъчи (слънчевият загар в Древен Рим се считал за белег на простолюдието) римлянките ползвали чадъри. Жените и мъжете носели накити от скъпоценни камъни и метали. Пръстените били често украсявани с гравирани камъни – „геми”. Едно от най-популярните бижута останали в наследство от римско време е брошката. Тя се използвала за осигуряване стабилно прихващане на дрехи. Друг характерен за римляните накит  бил пръстенът. Пръстените били едни от малкото бижута приети да се носят и от мъже.  Именно модата да се носят пръстени поставя началото и на изработването на специално „геми“ (вдлъбнато гравирани скъпоценни камъни), които намазани с восък, служели за подпечатване на документи. По-късно, тази техника се използва при създаването на самостоятелни печати. Освен пръстени и брошки, римляните използвали и амулети, талисмани, гривни, обеци. Всички те служили за защита от зли духове и проклятия. Бижутата от Древен Рим, често изобразявали животни, като змиите символизирали безсмъртието. Накитите често били украсявани с изумруди и оливин (минерал със зелен цвят). Облеклото, аксесоарите и външния вид на римляните, макар и белязани от древногръцкото влияние, дават своя принос в развитието на костюма въобще. В прекия смисъл на думата древноримското облекло е олицетворение на  имперските въжделения и свидетелства за възхода и падението на тази велика, робовладелска обществена формация.

Етикети:, ,

Публикувано на: 31 май, 2018 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството