Двойно кодираната постмодерна сграда

Постмодернизмът е еклектичен стил, обединяващ различни течения и направления, които през 70-те години радикално отричат комерсиалния модернизъм. Американският архитект Роберт Вентури „трасира” пътя на постмодернизма със своите теории, а съвременната употреба на термина става след книгата „Езикът на посмодерната архитектура” (1977 г.) на Чарлз Дженкс.
Постмодернистите съзнателно се обръщат към исторически първообрази и източници за разлика от класическия модернизъм, който може да бъде охарактеризиран като тенденциозно антиисторичен. Една от задачите, които си поставят архитектите постмодернисти е да скъсат с елитарността, характерна за модерната архитектура.
Според Чарлз Дженкс постмодерната сграда е „двойно кодирана – една част модерна и една част нещо друго: народна, местна, комерсиална, метафорична или контекстуална. В няколко важни случая тя е двойно кодирана и в смисъл, че се стреми да говори едновременно на две равнища: на малцинството от архитекти, елит, които разпознават тънките различия на един бързопроменящ се език; и на обитателите, потребителите или минувачите, които искат само да я разберат и да й се наслаждават…”
В нашата статия няма да се спираме подробно на постмодернизма като стил. Подбрали сме няколко представящи го сгради.
Марио Бота – Къща в Стабио или Каса Ротонда (1980-1982 г.)
Швейцарският архитект Марио Бота построява еднофамилна къща за Лиляна и Овидио Медичи в Стабио (кантон Тичино, Швейцария). Архитектът отхвърля типичната правоъгълна форма като избира цилиндричната с триъгълен връх. Къщата е разделена на три етажа, оформени чрез пресичащи цилиндъра сегменти и отрязъци, които оформят отвори за прозорците, стълбищата и остъкленото преддверие, така че естествената светлината да влиза през етажите надолу. Прозорците, разположени по протежение на северната и южната фасада максимизират светлината и предоставят възможност за непосредствен досег с пейзажа и външната среда. Входът е с правоъгълна форма, прорязан в зидарията, която продължава в пространството на вестибюла, оставяйки солиден фрагмент на стена, която оформя останалата част от фасадата.
Необичайното в сградата е, че отвън формата й изглежда монолитна, въпреки че отвътре пространството е разбито чрез разделителни елементи между етажите, което затруднява да се разбере къде свършва едното помещение и къде започва другото.
Casa rotоnda на Бота е много впечатляваща и представлява оригинално предизвикателство към традиционния вид и структура на жилище. Шлемообразната тухлено-стъклена постройка е в силен контраст с керемидените покриви на заобикалящите я сгради.

Нова държавна галерия в Щутгарт (1984 г.)
Постмодерният проект на Стърлинг (Стърлинг, Уифорд и Ко) за Градска галерия в Щутгарт е отличен с първа премия на конкурса (1977 г.). Строежът се реализира през 1979-1984 г. Галерията е разширение на неокласическата стара сграда от 1843 г. и се вписва в обкръжението си за разлика от по-ранните самостоятелно разположени сгради в околността. Формата на галерията е много изразителна, като в същото време е величествена и непринудена. Нейните цветни геометрично неправилни форми са характерни белези на постмодернизма. Галерията включва вътрешни изложбени пространства, външни тераси за скулптура, театър, библиотека, музикално училище и административни помещения.
Контрастите между традиционните и модерните елементи са подчертани чрез цвета от сдържан към крещящ. Примери за това са яркосиния и яркочервения цвят на стоманения павилион при главния вход, зеленият гумен под при рецепцията, розовите и лилави стоманени парапети.
На много места може да се види как Стърлинг свързва монументалното и неформалното, традицията и хай-тека. Традиционно обработената облицовка от естествен камък е в контраст с леката развълнувана стена във фоайето. Подобно съчетаване на класически и хай-тек елементи се наблюдават и при тежкия корниз с египетски профил, пропорционирани по „египетски” колони в отварящата се към небето ротонда и прозрачния асансьор. Силата на проекта се състои в убедително изграденото обвързване с обкръжението и овладяното многообразие на контрастните елементи.

Галерията се намира в центъра на „Културната миля” в Щутгарт, свързана чрез тераса с Историческия музей и чрез пешеходна алея с центъра на града. Сложният проект в началото бил приет с резерви, но по-късно се превърнал в голям успех, събиращ на едно място старото и новото по един съвременен начин.

Къщата на Хундертвасер, Виена (1985 г.)
Многобройните архитектурни творби на Хундертвасер (1928-2000) са неразделна част от мащабното му творчество. През последните петнадесет години от дейността си паралелно с живописта, графиката и екологията, той замисля повече от петдесет архитектурни проекта и модели на нови конструкции за преустройство на сгради и фасади. Не е трудно да се открият образите, които предшестват структурата и детайлите в къщите на Хундертвасер, в неговите живописни платна – същите несиметрично разположени прозорци, вписването на дървета в интериора, характерните вълнообразни линии, луковични куполи и барокови колонади.
Къщата „Хундертвасер” е разположена в „Трети район” на Виена и заема голяма част от жилищен блок в стария град. Представена е като вертикално селище. Всяко жилище се отличава със свой собствен цвят, със специфично оформление на прозорците, които изглеждат като парче от пъзел в цялостната визия на постройката. Апартаментите имат покривни градини с повече от 250 дървета, храсти и растения. Главният вход представлява портал с колонада, който поддържа голям свод. В средата на входното пространство е разположен величествен фонтан. Коридорите се отличават с грапава повърхност на подовете и вълнообразните стени с груба мазилка. Облицовката на стените може да бъде сменена, а върху нея обитателите на жилищата могат да поставят бележки или пък да рисуват графити. Към жилищните сгради са проектирани и лекарски кабинет, зимна градина, детска площадка, кафене, ресторант, магазин. Вълнообразните очертания на постройките, както и извитите стълби, които водят към улицата, напомнят на къщата „Мила” на Гауди.

Въпреки че разположението на 52-та апартамента е напълно стандартно, чрез използваните детайли Хундертвасер постига наречената от него „неорганизирана несъразмерност”, „правото на прозорците” и преднамерено засаждане на „красиви препятствия”.
На 8 септември 1985 г. къщата на Хундертвасер е открита за виенската публика. Успехът е огромен – 70 000 души се нареждат на опашка, за да я видят. Чрез този проект Хундертвасер постига целта си да построи „къщата на мечтите” , която се превръща в отличителен знак на постмодерна Виена.

Етикети:, , ,

Публикувано на: 19 октомври, 2017 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството