Трудно е да се постави точна времева граница между отделните направления в изкуството, защото както цивилизациите и техните култури, така и изкуствата преливат едно в друго. Корените на елементалната скулптура като самостоятелно направление са от две различни течения на съвременната скулптура. На пръв поглед нямат нищо общо, но именно елементалната скулптура ги свързва. Едното е – Wind Driven Kinetic Sculpture, възникнало от Kinetic Sculpture – устойчивост чрез статика или посредством динамика. Другото е Land Art, в което се включват природните елементи като изразни средства на скулптурната среда.
Елементалната скулптура е нова идея, родена в еволюцията на скулптурното изкуство. Приема се като етапно направление, което в перспектива ще се развие, показвайки своите възможности. То по най-естествен начин ще се превърне в част от основата, в един от корените на бъдещи направления.
Скулптурата изминава дълъг път, който тръгва от изложбеното пространство като скулптура-предмет, преминала през скулптура-пространство във и извън интериора, и достигнала до следващата фаза в развитието си като скулптура-среда, заселена трайно в екстериора, постепенно увеличаваща своя размер спрямо средата, с която съжителства.
„Формите от изкуството на XX в. целят по-скоро да включат в себе си зрителя, а не просто да стоят срещу него, събаряйки историческата граница между живота и изкуството.” В условията на двумерното пространство могат да присъстват образи на природните елементи, но не и самите те, със своя мащаб, мощ и тримерност. Това е възможно само в реалното тримерно пространство.
Скулптурата не само променя пейзажа на градската среда. Тя отваря очите на хората за заобикалящата ги действителност. Предизвиква размисъл у зрителя и подтиква към обсъждане.
Емблематични произведения от Land Art създава Robert Smithson. Това е монументалната прегръдка между земята и водата, наречена Spiral Jetty, проявила се в Great Salt Lake, щата Юта през 1970 г. Завитата обратно на часовниковата стрелка спирала е дълга 457 метра и широка 4,5 метра. При конструирането авторът, използва налични материали, за да изяви земната твърдост и нейното конкретно проявление. Подръчните материали са черни базалтови скални отломки, големи кристали сол и пръст. На това място те са конкретните материали и проявлението на понятието Земя.
Друг пример за артист, проявил се в областта на елементалната скултрура, е българския 
художник Тодор Тодоров. Едно от произведенията му е „Куполът на птиците”. Тази задача е била една отлична възможност за него за влизане в диалог с природните енергии. Негови думи са: „Това произведение трябваше да увенчае сградата, придавайки и идентичност в заобикалящата градска атмосфера. Неоходимо бе да 
намеря възможните допирни точки между статиката на елегантната, устойчива и застинала архитектурна форма и динамиката на вятъра и дъжда. Птиците се оказаха благодатен мотив за решаване на поставените цели. Така се роди идеята за Купола на 
птиците”. Куполът прави далечна асоциация със сецесионовата пищност, кореспондирайки със стила на сградата, обогатявайки я с динамиката си. Нощният силует на сградата, подчертан от аранжирано осветление, подчертава омагьосващото присъствие на това съвременно творение, символ на симбиозата между минало, настояще и бъдеще. Този дом, обявен за паметник на културата е бил построен през 1922 г. за Евстрати и Евлоги Гешови, синове на Иван Гешов – видна фигура в българската политика и общественост.
Вечното взаимодействие и противопоставяне на природните стихии във Всемира: земята – твърдата материя майка, огънят – стихията на сътворението и страстта, водата – жизнената енергия и любовта, и въздухът – духовната енергия, музите и изкуствата. Идеята за тяхното мощно величие Тодор Тодоров отразява в лаконичността на геометрията и съчетаването на различни материали. Използването на прозрачни и отразяващи материали там, където е необходимо, визуално олекотява скулптурите и позволява включването на околната среда под формата на отражения. Различните светлини и звукови ефекти допълват асоциацията за природни елементи.
