Хайде на кино, за да потанцуваме или Тангото в киното

…И сега след статията за танците да опитаме заедно да потанцуваме танго. А наши треньори ще бъдат актьори, участвали в култови сцени от различни филми.

''Мистър и мисис Смит''Характерно за тангото, познато още като „танцът на чувствата” е бурната емоция, която завладява. Всичко е важно в този танц: лицето – сериозно, главата – дръзко вдигната нагоре, всеки поглед и стъпка издават страст и елегична тъга по изгубена любов. Това е само част от чара му. Характерни за него са резките и отсечени движения, неочаквани паузи и смяна на посоката, красиви пози и др. Тангото дава възможност да превърнеш отделни мигове от живота си в театрален спектакъл. „Греховният танц” се заражда в края на 19 в. Увлича и покорява всички от най-бедните квартали и бордеите до балните зали, от Буенос Айрес до Холивуд през Париж – продължава и до днес да прелъстява с магическата си сила.
Успехът е неизбежен само при появата на магическата дума „танго” в заглавието на някоя творба. И сега да погледнем към екрана, където се появяват филмите: „Последно танго в Париж” (1972 г.) с Марлон Брандо и „Валентино” (1977 г.) в ролята на великия актьор е Рудолф Нуреев и да преминем към „Усещане за жена” (1992 г.). Изпълнителят на главната роля Ал Пачино е завладян от особняка Франк Слейд – възрастен военен изгубил зрението си, но съхранил невероятната си вътрешна сила. Актьорът е очарован от силата и красотата на героя си и трескаво се готви за ролята си. Прекарва седмици със завързани очи, за да привикне към тъмнината и да усети поне частица от болката на героя си. За това си изпълнение получава първия си Оскар за най-добър актьор. Запленяваща и запомняща се е сцената, в която Франк Слейд предлага на Дона да я научи да танцува танго: „В тангото не се греши. Не е като в живота. Просто е. За това е толкова велико.”

Не можем да не спомен филма „Танго” (1997г.) , в който велият Карлос Саура – прави неумиращо дуенде на"Танго", реж. Карлос Саура танца. Шокираща красота и спираща дъха екранна магия, постигнато чрез визия и музика: оператор – Виторио Стораро, композитор – аржентинецът Лало Чифрин. Изпепеляваща любовна страст, изкуството на танца, дълбоко завладяваща музика, прекрасни декори и костюми – всичко това е „хореографирано” около драматична аржентинска история. И един филм във филма – истински като самия живот! В главните роли: Мигел Анхел Сола, Сесилия Нарова, Миа Маестро и др. Историята за режисьора Марио, който снима филм за тангото е поднесена в един пламенен и зашеметяващ спектакъл. Финалните кадри на филма представляват една вълнуваща реконструкция на пристигането на първите емигранти в Буенос Айрес. Един след друг на малки групи, стотици танцьори изплуват на хоризонта и под гениалния и свободен ритъм на тангото, изграждат грандиозно кинозрелище, което е наслада за зрителя.
„Ще танцуваме ли”(2004 г.) римейк на японския “Shall We Dance”. В главните роли: Ричард Гиър, Сюзън Сарандън, Дженифър Лопес. Адвокатът Джон Кларк ''Ти водиш''(Ричард Гиър) бяга от ежедневието си като танцува. Съпругата му (Сюзън Сарандън) е силна и чувствителна жена, забавна и умна и всичко в семейството е наред. Само страстта липсва в живота им. Състезанията и уроците по танци събуждат в Кларк нещо дълбоко, нещо което не е било част от брака им. Ричард Гиър за танцуването: „Все още съм с два леви крака. Но монтажът много помага и изглеждам много по-добър отколкото съм всъщност. А Дженифър (Лопес) беше чудесна и много търпелива….Тангото, което танцувахме заедно, го изпълнихме за първи път пред камера. Тя го беше учила с друг партньор, а аз с двама учители. Бях ужасно развълнуван, наистина не знаех какво ще се получи.” Филмът „Ти водиш” (2006 г.) е създаден по действителен случай. Антонио Бандерас е в ролята на Пиер Дюлен – учител по танци, който преподава на деца от най-бедните квартали и се опитва да им помогне да се справят с проблемите си чрез танца. Актьорът споделя, че се възхищава от героя си и способността му да обича хората и да се раздава без да очаква нещо в замяна. Филмът разчита изцяло на енергията и способностите на чаровния Бандерас и той успява да зарази с тях всички зрители. Танците са завладяващи с майсторска хореография и събират в едно различни култури. Бандерас на дансинга: „Аз не съм добър танцьор. Въобще не съм танцьор. Аз съм актьор, който играе танцьор.”

И ще завършим нашето филмово танго с Колин Фърт и Джесика Бийл – „Семейна война” (2008 г.). Един великолепен филм, изпълнен с напрежение и английско чувство за хумор на режисьора Стивън Елиът. 

Етикети:, ,

Публикувано на: 28 октомври, 2014 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството