Най-често срещаните термини за “лого” са: бранд, уърдмарк, графичен стил, корпоративна идентичност, фирмен стил, и др. Преди няколко десетилетия обаче се срещат почти излезлите от употреба понятия като: функционална графика, търговски надпис или артикулен надпис. През 70-те и 80-те години на миналия век се говори и за “запазен знак”, “запазена марка”, “търговска марка” – понятия, които все още не са изгубили актуалност. Някои от тях се възприемат като синоними на лого, други го включват в своя състав, но самият термин “лого” навлиза у нас значително по-късно. Ефектът на логото е да бъде мигновено разпознато. Формата, цветовете, шрифтът и образите обикновено са различни от тези на другите в бранша. Идеята да се популяризира понятието е, че логото най-често съдържа името на компанията, за която е направено. 
Предприятието за химическо чистене и боядисване на тъкани и прежди "Матей Недков"Според повечето изследователи, макар в България да имаме наченки на лого още през 20-те години на миналия век, за начало на това изкуство официално се приема началото на 60-те години. Дотогава нашата страна не разполага с богати собствени традиции. Само някои от промишлените и обслужващи предприятия в капиталистическа България са полагали грижи за формирането на някои елементи на фирмен облик, включващи фирмен знак, реклама, опаковка, фирмен цвят, фирмено облекло и др. Сред тях се открояват "Български държавни железници"предприятието за химическо чистене и боядисване на тъкани и прежди “Матей Недков”, шоколадова фабрика “Пеев”, държавните предприятия “Български държавни железници”, “Пощи, телеграфи и телефони” и др. Формите и средствата за идентифициране, прилагани от БДЖ, включват: знак, логотип, шрифт, цвят, съпровождаща и делова документация, фирмено облекло, функционална графика, типово обзавеждане на подвижния състав и са най-близко до днешните критерии за фирмен стил. През 60-те години на миналия век “Пощи, телеграфи и телефони”се поставя началото на организирания промишлен дизайн в България. Това става със създаването в Центъра за промишлена естетика. По-късно към него е създадено графично ателие, в което се раждат и първите произведения на приложната графика у нас. 60-те и 80-те години се приемат и за период, в който българският дизайн постига “класическа” завършеност.

Лого дизайнът не е изкуство, възникнало само за да “обслужва”Шоколадова фабрика "Пеев", 1993 г. преименувана на "Своге" промишления дизайн. Икономическите и търговските предпоставки са тези, които дават тласък на неговото развитие в началото на 60-те и 70-те години на миналия век. Още в този начален период се вижда ясно връзката му с обществото и социалната роля, която му е отредена. Освен за представянето на дейността на една фирма лого дизайнът има заслуги в развитието на визуалната комуникация както в интериора, така и в градската среда. Марките подлежат и на други класификации – например според вида на знака, използван като марка, могат да бъдат словни, триизмерни или обемни, звукови, комбинирани – последните са съчетание от словни и/или фигуративни елементи и/или цветове. Друго важно практическо класифициране на марките е според процедурата на подаване – в този случай те могат да бъдат национални или международни.

Някои добре познати лога

Логото несъмнено е един социален феномен. Търговските марки започват да “говорят”. Популярността на едно лого обикновено се дължи на социалното значение, което то има в общественото съзнание. Такива лога, трайно наложили се в съзнанието на хората, наричаме “брандове”. Те са станали толкова популярни, че са се превърнали в символи на определена култура. Примери за това са световноизвестното лого на “Кока Кола” или на “Макдоналдс”. В България такова е логото на “Петрол” (Стефан Кънчев). То е сред най-разпознаваемите и любими марки на поколения български шофьори.

"Петрол", Стефан КънчевКачеството на днешната продукция е по-ниско в сравнение с периода от 60-теСтефан Кънчев (лога) до 90-те години на миналия век. И то не за сметка на количеството. Явно днес е трудно да се каже, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Но не можем да не отбележим, че тук-там в морето от лога, знаци и пигтограми все още срещаме високо издържани в художествено Стефан Кънчев (лога)отношение и изпълняващи ролята си на социално отговорни посредници съвременно проектирани лога. Може би затова въпросът дали нашата съвременност може да роди художник от ранга на Стефан Кънчев става излишен. Както във всяко изкуство, така и при дизайна на лого, определящи са талантът на художника и оригиналността на идеята, които не се влияят от времето и тенденциите.

Споделете