Ирина Чмихова, “Синьото елече” и началото на българската поп музика

През 50-те години на 20 век започват първите изяви на български поп изпълнители. Те поставят началото на така наречената естрадна музика. Създават се шлагери, някои от които продължават да звучат и днес, доказали своята мелодичност във времето. За първа дама на българската естрада се определя Ирина Чмихова, записала завинаги името си в историята на българската поп музика. Тя е първата певица, която изнася концерти на голямата сцена – естради, театри, салони, а не по заведения. Песента, с която става известна е „Тригодишна мъка”. Написана специално за нея, тя е популярна като „Синьото елече” и се превръща в нейна визитка.
По образование Ирина Чмихова е актриса. Може би това допринася за големия й успех пред публиката и умението й да очарова и пленява почитателите си. Завършила е ВИТИЗ при известния актьор и режисьор Кръстьо Мирски. Един сезон играе в Димитровградския театър и още тогава започва да пее. Слабост са й руските песни, дали заради произхода й (нейният баща е руски емигрант) или заради характерните особености на времето. Колегите й я убеждават да участва в първото общобългарско състезание за естрадни артисти през 1954 г., като с това се надяват да повдигнат реномето на театъра. Ирина Чмихова се явява, не получава награда, но пък е забелязана от Концертна дирекция и е поканена да вземе участие в създаването на българската естрада. По това време все още няма български естрадни песни и въпреки любовта й към руската музика, тя настоява да пее и на родния си език. В репертоара й са включени и песни на френски, немски, английски, испански и италиански език.

След 1954 г. Ирина Чмихова започва да обикаля страната с турнета, има и международни изяви. Преди едно от турнетата Панайот Бояджиев – цигулар в оркестъра на радиото предлага на певицата три песни: „Тригодишна мъка” „Ти пак си мой” и „Спомен от бала”, които са включени в репертоара на Ирина Чмихова. Чак когато турнето приключва, тя разбира, че първата от тях е придобила широка популярност. В радиото, където е звучала са получени много обаждания с молба отново да прозвучи „Елечето”. По-късно на концерт в зала „България” още с първите акорди на песента, публиката избухва в аплодисменти. Родил се е първият български шлагер. Според Ирина Чмихова огромна заслуга за това има радиото и факта, че по това време тя е единствената естрадна певица и на практика звучат почти само нейни песни.


Освен с вокална кариера певицата се занимава и с педагогическа дейност. Редица български изпълнители са преминали през нейната школа. Тя е преподавател в бюро „Естрада” и по-късно в Естрадния отдел на Българската държавна консерватория, създаден през 1968 г. и остава там до пенсионирането си през 1990 г. За своята педагогическа дейност споделя: „Приятно ми е да работя с младите. Някои шеговито ми подхвърлят, че сама съм си създавала съперници. А всъщност работата ми със студентите ме учи и мен, покрай тях и аз станах по-млада, с по-завършено виждане върху естрадното изкуство. А трудностите са много. Към липсата на репертоар се прибавят липсата на учебници и помагала. Сами трябва да създаваме методите си на обучение. Така например в своята практика аз използвам учебника по дикция, предназначен за студентите от ВИТИЗ. Ръководех се от това, че естрадното пеене трябва да бъде близко до правилата на говора. За моя голяма радост резултатите се оказаха повече от добри.” (Музикална естрада, бр. 1, 1971 г.).
Въпреки огромната си популярност цяла дългосвиреща плоча записва едва през 1979 г., 25 години след началото на певческата си кариера. Тя съдържа руски романси и песни, а записът е направен на концерт и според някои е първият лайв-албум на български изпълнител.


През 1990 година Ирина Чмихова изнася последния си голям концерт в зала „България” като с него иска да се сбогува с публиката. 15 години след това е поканена да изнесе рецитал в Руския културен център. Многобройната публика я посреща горещо и доказва, че не е забравена.
За големия си принос към българската музика Ирина Чмихова е удостоена с орден „Кирил и Методий” I степен.

‘]’]

Етикети:,

Публикувано на: 22 май, 2020 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Музика