Констанца Кирова: “Бъдете верни на изкуството и му служете всеотдайно”

Констанца Кирова е родена на 29 април през 1896 г. в София. Творческата й съдба е интересна. Името й се свързва с българския театър, опера и вокално-педагогическа дейност. Целият й живот е отдаден на изкуството. От шестгодишна възраст започва да учи пиано при Хенрих Визнер и Андрей Стоянов. Желанието на майка й било тя да стане пианистка. През 1913 г. Констанца завършва Френския колеж в София, сгодява се за актьора Стефан Киров и още същата година заминава за Париж да учи музика. Може би повлияна от бъдещия си съпруг, освен часовете по музика започва да посещава и курса на известния френски театрал професор Пол Моне. Раздвоена между театъра и музиката, тя посещава всички театрални постановки, музикални концерти и спектакли. Завръща се в България през 1915 г. Омъжва се за Стефан Киров. Може би по това време интересът й към театъра надделява над музиката и нейното желание е да постъпи в Народния театър. Явява се на конкурсен изпит и е приета. Играе в постановките „Коварство и любов”, „Три сестри”, „Иванко”, „Борислав”, „Доходно място”. По това време в театъра работи руският режисьор Торцов. Именно той решава да повери главната роля в пиесата на Островски „Доходно място” на Констанца Кирова. Въпреки че режисьорът се ползва с авторитет сред актьорите, това негово действие предизвиква недоволството им. Много от тях смятат, че е твърде млада за това и остро се противопоставят. Възникват интриги, които силно обиждат Констанца Кирова и тя решава да напусне театъра. Обръща се към другата си любов – музиката. Тъй като преди това известно време е учила пеене при Иван Вульпе, решава да замине за Виена, където да доусъвършенства вокалните си изяви. Четири години усвоява тънкостите на певческото изкуство при проф. Даниел Андерсен. По това време научава много арии и песни и взема участие в повече от 100 концерта. Престоят на Констанца Кирова във Виена се оказва много ползотворен за нея и дава тласък за по-нататъшната й кариера.

След завръщането си в България през 1923 г. започва да работи в Софийска опера. Първата роля, която получава е на Любаша в „Царска годеница” на Римски-Корсаков. В спомените си Констанца Кирова споделя: „Ролята не беше лека. Имаше една акапелна ария, която певицата трябваше да завърши на тона, с който започва оркестърът. За една дебютантка това никак не е лесно. Но аз я научих добросъвестно и ролята ми донесе успех, много почитатели и добри критики.” Следват множество роли. В ролята на ЕленаПревъплъщенията в Далила, Азучена, Кармен, Амнерис донасят на певицата слава. Близо 40 са ролите й, изпълнени в повече от 800 спектакли, като за част от тях тя е единствената или пък водещата и предпочитана изпълнителка. Дори се твърди, че след като в постановката „Самсон и Далила” влиза друга изпълнителка, публиката отказва да посещава нейните спектакли, тя иска само Констанца Кирова, своята безспорна любимка. През 1930 г. изнася концерти във Франция, а през сезон 1931-32 г. е солистка в оперния театър в Лил. От 1932 г. се завръща в Софийска опера. Притежаваща мецосопранов глас с драматичен отенък, отлична сценична игра и музикалност, тя изгражда с много вкус и артистичност образите. Интерес представляват спомените на Драган Тенев за ролята на Констанца Кирова като Елена в операта „Хубавата Елена” на Офенбах, описани в книгата му „Тристахилядна София и аз между двете войни”: „Елена ме порази! Всъщност, ако трябва да бъда съвсем откровен – порази ме по-скоро самата Констанца Кирова, която играеше ролята й. Тази чудесна певица, която бях гледал преди това в няколко други опери, сега изглеждаше така хубава и грациозна, че публиката просто немееше, когато тя се появяваше на сцената и я изпращаше с бурни аплодисменти след всяка нейна ария. А когато тя влезе „гола” в банята, облечена в своето тънко копринено трико, дъхът на всички мъже – към които се числях и аз, разбира се – спря! Повечето от нас завиждаха на Парис в лицето на Михаил Люцканов, който с преметната през гърдите си леопардова кожа я прегръщаше от време на време.” На сцената на операта Констанца Кирова остава до 1941 г. След това нейната кариера се насочва към воколно-препадавателска дейност. Първоначално се занимава само с частни уроци, а по-късно е вокален педагог при Народната опера – Варна и Държавния музикален театър „Стефан Македонски”. Интересна част от биографията на Констанца Кирова е едногодишния й престой в Китай, където преподава на студенти в Шанхай и Пекин. Успява да постави откъси от „Евгени Онегин” и „Трубадур”, които до тогава китайската сцена не познава. За кратко е и преподавател в Националното училище по изкуства в Хавана. За престоя си в Куба Констанца Кирова запазва хубави спомени, тъй като критиката определя учениците й като завършени артисти след представления в Националния театър. В интервю с Констанца Кирова, проведено, когато тя е на 93 г. от Невена Коралова и публикувано в книгата “Разговори в кадър и зад кадър” на въпроса “Как преценявате сега, от дистанцията на времето, кое беше решаващо за вашата кариера?” тя отговаря: “Много важно беше за мене, че в кариерата си съм се срещала с много големи актьори. Играла съм в театъра с Васил Кирков и Адриана Будевска, пяла съм няколко пъти с неповторимия тенор и актьор Стефан Македонски…И най-вече вечно съм учила, учила, учила! Танц, пиано, драма, пеене, чужди езици и направих репертоар още като студентка…Във всяка роля живеех с образа. Констанца Кирова изчезваше, оставаше Кармен, Шарлота, Далила, Азучена, Амнерис…На оперната сцена певецът трябва да е артист, това не бива да се забравя. Обръщам се към младите: бъдете верни на изкуството и му служете всеотдайно!”
Констанца Кирова е удостоена със званието заслужила артистка през 1949 г. и носител на орден „Червено знаме на труда” (1956 г.) и „Кирил и Методий” I степен (1959 г.).

Етикети:, , ,

Публикувано на: 8 април, 2021 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Музика