Преди пет десетилетия в най-топлия от сезоните се случва нещо, което завинаги ще промени човечеството. От Сан Франциско до Лондон младежи с цветя в косите скандират „Мир, любов, 
свобода” и проповядват нова религия – тази на свободната любов. В същността си хипи-културата представлява младежк
о движение на протеста, възникнало през 60-те години в САЩ и други страни. Хипи-движението е естествен продължител на бийт-поколението в Америка през 40-те и 50-те години на XX век. По това време така наречените „битници” представляват контра култура, обединена от любовта си към свободата, пътуванията, джаз музиката и суинга. Хипи-културата се явява културно, политическо и религиозно движение. Политическо, защото е един от най-ярките примери как мирно може да се влияе върху правителства относно войната във Виетнам; културно, защото, освен че е един от най-ярките примери на контракултурата на 60-те, хипи-движението променя музиката, уличната мода, изкуството, литературата, поведението и дори мисленето на много нива в цели общества; религиозно, защото влечението към източните религии, мистиката и шаманизма не са му чужди, както и злоупотребата
с всякакви вещества, най-често психотропни с цел духовно извисяване. Но нека видим какво точно се случва през лятото на 1967г. в четирите центъра на хипи „кралството” – Сан Франциско, Лос Анджелис, Лондон и Ню Йорк. Няма да подминем легендарния фестивал в Монтерей през 1967г., а също и този в Уудсток през 1969г. През 1967 във Фриско, (Сан Франциско) поетът Алън Гинсбърг пише своята знаменита поема „Вой”, която официално превръща града в столица на битниците – движението, вдъхновено от писанията на Дж.Керуак, У. Бъроуз, Норман Мейлър и др. Кварталът Норт бийч в Сан Франциско, става сборище на поети и бунтарски духове до средата на 60-те, където млади момичета и момчета с дълги коси и шарени дрехи изпълват района. Сред дългокосите, по това време се подвизава и писателят Кен Киси (Полет над кукувиче гнездо). На музикалната сцена в Хейт Ашбъри се появяват и лица като Джанис Джоплин, чийто изпълнения остават публиката без дъх, а появата и на фестивала в Монтърей, Калифорния предизвиква сензация. През 1967г. саундът на Лос Анджелис се основава на яркия, понякога психеделичен рок на бандата „Birds” и техния първи хит „Mr. Tamborine man”. Големите ъндърграунд звезди на Ел Ей тогава са „The doors”. Точно по това време в Града на ангелите е записана мелодията „San Francisco ”на Скот Макензи, която се превръща в химн на лятото на любовта. На рокендрол сцената на Лондон се появяват и звездни групи като „The Who”, „Rolling stones”, „The Animals”, а също лудият леворък американец Джими Хендрикс. Една нова банда се появява по лондонските клубове – „Pink floyd”. Това, което отличава
Лондон от „другите столици” на „хипи движението” е, че новите бунтарски идеи не се предават само чрез музиката, а и чрез разнообразни визуални форми – психеделични цветове, шарки, ярки щампи, причудливи форми нахлуват и в модата. С масовото навлизане на наркотиците сред лондонските младежи безгрижната атмосфера на любовното калифорнийско лято, постепенно отстъпва място на агресията и проблемите. Това се отразява и на музиката – скоро британския саунд се определя от шумния и дързък рок на „Black sabbath” и „Led zeppelin”. Песните за цветя, любов и мир остават като спомен от едно идилично лято. В началото на 60-те Боб Дилън е едно от най-големите имена на музикалната сцена в Ню Йорк. В центъра на артистичните нюйоркски среди е и Анди Уорхол с неговото ателие „Фабриката”, което става свърталище на тогавашната бохема. Концептуален гений, Уорхол намира израз на собственото си желание за размиване на границите на чистото изкуство в продуциране на тогавашната група „Velvet underground”. Музиката на тази група се явява, като мрачен контрапункт на утопичното лято на любовта. Но все пак Ню Йорк също е засегнат по своебразен начин от движението на „децата цветя”. Стотици младежи напускат домовете си и се установяват в квартала Ийст вилидж, който се превръща в свърталище на хипита. Ако 1967-а беше жена, то тя непременно щеше да носи дълги коси с вплетени в тях цветя и щеше да пее за любов. Хипита, свободна любов, китари, цветя, политически протести и расови безредици оформят релефа на голямото любовно лято.
