Мария Калас: “Аз съм актриса, която пее”

Божествена, неповторима, несравнима, пленителна, жената с най-прекрасен глас! Това са само част от признанията, които получава Мария Калас от своите почитатели и от ценителите на музиката. Тя е тази, която вдъхва нов живот на операта през 20 век, изпълнявайки сопранови партии в произведения на редица класици. Нейна е заслугата за завръщането на оперна сцена на малко позабравени през годините шедьоври. Гласът на Калас е несравним инструмент и тя свири на него като изкусен музикант. Феноменалният й широк регистър, отличаващ се с ненадмината плътност и наситеност и завладяващото й присъствие на сцената я издигат до най-високите върхове на певческото изкуство. Нейното хипнотично въздействие граничи с магия.
Геният на Мария Калас е вдъхновение за режисьори в киното. Ето някои от филмите с нейно участие, благодарение на които и до днес можем да се наслаждаваме на таланта й. Думите й „Аз не съм певица, която играе. Аз съм актриса, която пее.” са доказателство, че и на оперната сцена, и на екрана тя умело владее публиката и пленява със своята магнетичност.
Медея„Медея” – 1969 г.
За основа на филма е използвана едноименната трагедия на Еврипид. Режисьорът Пиер Паоло Пазолини го определя като смесица на философски разказ и любовна интрига. За ролята на Медея е поканена Мария Калас. Донякъде съдбите на главната героиня и нейната изпълнителка си приличат по своята драматичност и трагичност. За „Медея” критиците казват, че режисьорът е създал картини, които почти пресъздават платната на италианските художници и е тотално зависим от тяхната живопис. Филмът е изпълнен със знаци и кодове, показващи архаичното начало на света. Пазолини буквално „приземява” древногръцкия мит, като същевременно създава свой собствен. Принос за това несъмнено има и Мария Калас. Партнират й Масимо Джироти в ролята на Креон и Джузепе Джентиле като Язон. И тук, както и на оперната сцена, Калас присъства магнетично. По време на снимките тя губи гласа си и затова е озвучена от друга актриса.

Калас завинаги„Калас завинаги” – 2002 г.
25 години след смъртта на незабравимата Мария Калас режисьорът Франко Дзефирели създава този филм-изповед, съчетавайки кино и опера. Преди това на режисьора многократно са му предлагали да направи подобен филм. В своята автобиография той споделя: „След смъртта на Мария Калас ми бе предлагано неведнъж да направя филм за нея, за живота, успехите й и скандалите, които я съпътстваха. Болезненото любопитство на продуцентите се възбуждаше най-силно от триъгълника Калас-Онасис-Жаклин. Обяснявах многократно, че съм бил твърде близо до живота и думите на Мария, за да извадя на показ толкова лични и деликатни неща. Ако все пак решах да й посветя филм, щях да следвам съвсем друг път.” Решението идва през 2002 г., когато излиза „Калас завинаги”. Действието се развива в последната година от живота на Калас, когато тя вече е изгубила гласа си и живее самотно в парижкия си апартамент. Точно тогава получава предложение от бивш свой импресарио да заснеме филм за „Кармен”, но тъй като вече не може да пее както преди, образът й трябва да се синхронизира с гласа й от предишни изпълнения. Пред Мария Калас стои трудния избор дали да „излъже” своята публика.
В ролята на певицата е Фани Ардан. На театрална сцена тя вече е била Мария Калас в постановката „Майсторски клас” на Терънс Макнали. На практика актрисата има нелеката задача да се превъплати в два образа – на великата дива и на Кармен. За ролята си Фани Ардан споделя: „Аз играя Калас, така сякаш е измислена героиня, още повече, че тя наистина е като излязла от роман. Казваха ми, че съм луда, защото не пожелах да се заровя в биографичните справки за нея, нито да задълбая в любопитните подробности от живота й. Дори не се залових да разпитам Франко Дзефирели, който я е познавал лично, но не се опита да ми разказва. Този подход страшно ми допадна, доволна съм, че ме остави свободно да изиграя образа й и ми даде криле”. За режисьора това е филма, при чието създаване е изпитал най-много страст.
Мария и Калас „Мария и Калас” – 2017 г.
Филмът е документален и е дело на режисьора Том Волф. 40 години след своята смърт Мария Калас сама разказва за себе си – за най-съкровените си желания, радости и разочарования. Самата тя споделя: „Има двама души в мен, Мария и Калас …”. Използвани са автентични записи, писма, срещи с известни личности, снимки. Всичко това сглобява образа на великата певица и тя оживява на екрана. 5 години от живота си режисьорът отделя на филма и освен документите, които успява да издири, се среща и с личната прислужница и иконома на Мария Калас, които са като част от нейното семейство и източник на много информация относно живота й. Някои от кадрите и снимките се показват за първи път. Образът на Мария Калас продължава да буди интерес и това се доказва с този филм. На фестивала „Master of Art” той печели наградата за Най-добър документален филм за музика и танц.

 

Етикети:, ,

Публикувано на: 30 ноември, 2018 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството