Марк Шагал в картини, поезия, фрагменти

Когато бях млад, исках да обхвана необхватното. Сега бих искал да постигна само това – да овладея живописта и да нарисувам няколко картини, които да „летят”

 Марк Шагал е роден  на 7 юли 1887 г. във Витебкс. Живее и работи в Русия, Франция, САЩ. Освен  с живопис  се занимава с литография, скулптура, мозайка, гоблен, керамика, прави по Библията  своето „Библейско послание”, илюстрира Гогол, Лафонтен, изработва  декорации и костюми за опери. И до тук с биографичните данни. С тази публикация не целим да представим  жизнения и  творчески път на Шагал. Ще оставим художникът  сам да говори за изкуството и творчеството си чрез  своята поезия и проза – фрагменти.

АвтопортретНо може би моето изкуство е изкуство на лунатик, си мислех аз, просто разсипан, искрящ живак, една синя душа, разкъсваща се върху моите платна.

 
Зеленият цигулар, 1923/24Господ, перспектива, цвят, Библията, форми и линии, традиции и всичко, което се нарича човешки живот – любов, сигурност, семейство, образование, думите на пророците и живота на Христос  – всичко кръжи в хаоса на битието. Аз също може би бях пълен със съмнения. И рисувах света наопаки, като откъсвах главите на фигурите, разделях фигурите на парчета, оставях да плуват в пространството на моите картини.

Тълпи евреи в зелено, цигулари в червено, младоженци и пророци, деца и войници, нимфи и гоголевски чиновници, кози, крави, ангели, свине, петли и жар-птици… Свят от всичко. Защото духът диша, където пожелае.

Загърбих тихо любовта,Марсово поле, 1954-55
укрих картините си и
в средата на живота свой
дърво обрулено съм днес.
Кой чува моя глас?
Кой вижда моите сълзи?
Кой моето сърце съзира,
разсечено от бялата луна?
Като умрял съм,
мъртъв съм от хиляди години.
А майка ми ми беше подарила
два златни лъча,
два малки рога, пълни със любов,
които май че още в мен блуждаят.
Боя се да отворя своята уста,
сърцето ми да не излети.

Големият цирк, 1956Прогнила къща. Мрак. И заковано
прозорчето с дъска върху дъска.
Аз сам от там излязох в утро ранно
и пръв към слънцето прострях ръка.

Ако откривате в някоя от моите картини някакъв символ – това не е било мое намерение. Това е резултат, който не съм търсил. Той е нещо, което се дефинира след това и се интерпретира според вкуса.

Струва ми се, че изкуството преди всичко е състояние на духа.

Падението на ангела, 1923-1947Когато сутрин отварям очи, ми се иска да видя света по-съвършен – свят на обич, на приятелства. Това ми стига да направи деня ми чудесен и достоен за битието.

Може да звучи наивно и по детски, но аз ще повторя великата истина: светът и всичко в него ще бъде спасено от любовта. Без  любов нашият свят – стъпка по стъпка – ще се приближава към своя край.

 

 

 

Етикети:, ,

Публикувано на: 17 ноември, 2015 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството