Присъща необходимост на човека е да подрежда и украсява средата, в която живее. И ако природната среда е даденост и облагородяването й е свързано предимно със земеделие, то градът е сбор от културно-исторически напластявания. Осъществяването на синтез между изобразителното изкуство и архитектурата е важно условие за създаване на цялостното естетическо въздействие на градската среда.
Мозайката е древно изкуство. Нейната пряка връзка с 
архитектурата я причислява към декоративно-монументалните изкуства, но съществуват и произведения, при които е постигнат ефект на живопис. Произходът на това изкуство трябва да се търси в древния изток – Шумер, Месопотамия и Египет, както и Крит и Древна Гърция. Истинският и разцвет е в паметниците на старо-християнското изкуство и през византийската епоха. Още от древността за направата на мозайка се използват както взети директно от природата материали с минерален произход, така и специално създадени за целта модули от керамика или стъкло – смалт.
Художествената мозайка е демократична. Способна е да се впише във всякакви интериорни и екстериорни пространства. Тя се съчетава с всеки материал и структура и не е чужда нито на дървото и метала, нито на стъклото и камъка. Трайността на материалите придават не само практична устойчивост, но и психологическо усещане за стабилност и сигурност. Едно от основните достойнства на този материал е пластичността му. Мозайката може да се положи върху изпъкнали повърхности – нещо, което не би могло да се постигне при керамичните плочки. Именно затова тя често се среща в басейните, фонтаните и баните, където дизайнерите нерядо използват плавни, обтекаеми форми, подчертаващи течащия ефект на водата. С мозайка се оформят и мебели, бар-плотове и плотове на ниски трапезни маси.
Известни са турска, френска, испанска мозайка, но за най-добра в света се счита италианската, а за най-добрите сред добрите са венецианската мозайка шмалта (непрозрачно и изключително устойчиво синьо кварцово стъкло). Всичко започва с приготвянето на стъклото. Венецианските майстори топят висококачествено стъкло. За получаването на гама от цветове използват различни оцветители. Максималната прозрачност и минимално съдържание на въздух в стъклото – това е характеристиката на високия клас качество. Цялата работа е в правилната формула на химическия състав и идеално подбраните съставки. Например, белият кварцов пясък за производство се превозва специално от южното крайбрежие на Франция. Разнообразието на цветовата гама, включва всички основни оттенъци на спектъра, а вариативността на размера на мозаечните плочици (1×1 см., 2×2 см., 5×5 см.) предполагат една палитра, с помощта на която може да се “нарисува” всякаква картина. Положената мозайка е доста по-здрава от керамичните плочки.
Шмалта за под е с два пъти по-голяма дебелина от обикновено (8 мм) и по устойчивост се приравнява към гранита, поради което може да се използва за най-натоварените участъци, където е необходим материал с голяма устойчивост на изтриване. По своето предназначение художествените мозайки биват: подови, куполноаркови, абсидни, таванни, стенни и камерни. Препоръчително е редежът да се прави като се спазва правило фуга срещу права страна на съседните модули с изключение за някои по-абстрактни мозайки.
Историческите мозайки по фасадите на сградите, съхранили до днес фреските от шмалт, които в продължение на няколко века са останали в първоначалния си вид, говорят достатъчно красноречиво за дълговечността на мозайката и нейната устойчивост към различните атмсферни влияния и химически въздействия. Има тенденции за облицоване дори на камини. Върховен материал се явява мозайката с добавен бял или жълт варак (варакът представлява: метални листове с дебелина до 0,003 мм от злато и сребро, месингови сплави, алуминий). Гладкото или гофрирано “златно” фолио се сплавя между два слоя от прозрачно стъкло, след това ръчно се изрязва до нужните размери.
Голямото цветово разнообразие позволява да се създаде така нареченото плавно преливане от един цвят в друг или от по-светъл към по-тъмен тон.
Мозайките със своята историческа стойност, и изпълнени в траен материал, не трябва да се възприемат и мислят единствено като декоративна украса на съвременни сгради и интериорни пространства, а и като духовен мост между различни времена и поколения.
