Архитектурата, интериорът в някои японски музеи свидетелствуват за огромното значение на навлизането на технологиите в съвременния живот. Илюстрация на тази 
тенденция е Музеят за дигитално изкуство ,,Мори’’, открит на 21 юни 2018 г. разположен в Токио. Основан от строителния
магнат и филантроп Минору Мори (1934-2012), той е дело на компанията MORI Building и teamLab и е първият по рода си музей изцяло за дигитално изкуство, който отчасти е художествена галерия и отчасти – място за забавление. Разположен на площ от около 10000 квадратни метра, музеят представлява голям лабиринт, където посетителите могат да видят как дигиталните изображения се променят в отговор на движенията им и се чувстват потопени в произведенията на изкуството. В проектирането на музея са работили 500 души – архитекти, математици, програмисти, художници и аниматори. Музеят се намира в Одайба, голям изкуствен остров в Токийския залив. От експозициите ясно личи как дигиталното изкуство, създадено чрез компютърни графики и технологии, се е превърнало в популярна арт форма. Тук има около 520 компютъра, 470 проектора, като целта е да се разрушат границите между формите на изкуството и хората, и посетителите да могат да се потопят изцяло в дигиталното изкуство и да станат част от него. Музеят е 
разделен на няколко части: „Безграничен свят“ – компютърни пейзажи с фантастични гори и водопади; „Гора“ – място, където можете не само
да наблюдавате, но и да извършвате различни дейности. Тук посетителите попадат в гора от виртуални растения, изпъстрени с ярки цветове. Всеки би могъл да скача на батут в центъра на дигитално изрисувана вселена или да се опита да се изкатери на виртуални скали. Най-впечатляваща в това отношение инсталация е “Flowers Bloom on People” (Цъфтящи върху хората цветя), която не може да съществува без присъствието на публиката. Когато посетителят застане на едно място, по тялото му разцъфват цветя, които след време се разпростират от стъпалата му към други хора, като по този начин ги свързват. Подобен ефект има и “Flutter of Butterflies Beyond Borders” (Трептене на пеперуди отвъд границите), в която пеперудите от една картина излизат извън рамката и. „Паркът на бъдещето“ е виртуален аквариум, пълен с призрачни морски създания. В залата-аквариум можете сами да създадете обитател на моретата. Достатъчно е да нарисувате океанско същество върху лист хартия и да поднесете този лист към проектора. Фигурата веднага ще оживее.; „Гора на лампите“ – психеделично светлинно и музикално пространство. В тази зала стотици лампи, окачени на различни височини, се отразяват в огледалния под, потапяйки посетителя в специална, неописуема атмосфера.
В същото време цветовете на лампите се сменят, докато човекът се движи из залата на фона на мистична музика. Визуалното въздействие се подсилва от огледалните стени.; ,,Чаената къща” е пространство, свързано с традиционната японска чайна церемония. В илюзорната “Чаена къща” в купа с традиционна напитка изведнъж се появяват светещи цветя. В същото време цветът им се променя в зависимост от това колко напитка е останало в чашата. Това е най-доброто напомняне за преходността на времето. Една от основните характеристики на дигиталния музей е интерактивността на експонатите. Те реагират на движенията и докосванията на хората. Някои от светлинните предмети се движат с „предпочитан“ от него посетител от зала в зала. Други реагират на определени действия.Например, в зала, посветена на еволюцията на живите същества, трябва внимателно да погледнете към краката си, за да не смачкате светеща жаба или гущер, които се опитват да пресекат пътя ви.
В дигиталното арт произведение “Universe of Water Particles on a Rock where People Gather” (Вселена от водни частици върху скала, където се събират хора), посетителите могат да се качат на скала, обливана от водопад от цветя и от там да наблюдават цъфтежа на гората, “изникнала“ по стените. Новооткритият музей за дигитално изкуство в Токио превръща публиката в участници, в неразделна част от произведенията. Ако преди време визуалните изкуства са били оценявани заради естетическите си качества, то днес поставени в други условия, те придобиват по-различен смисъл. В съвремието изкуството присъства в образованието, забавлението, рекламата и публиката има пълната свобода да му придава различни значения и да намира по-нетрадиционни приложения. По този начин съвременното дигитално изкуство може да се разглежда както през призмата на класическата художественост и естетика, така и през многоликата технологична реалност.
