„Трябва да напиша нещо за моята живопис и за себе си. Думите не бива да бъдат без съдържание. Те трябва да изразяват последователността на една съдба и криволичещата линия на моя път. Пътят на моя живот бе различен от пътя на живота на другите художници.”
Из „По стъпките на художника”, Париж, 1971 г.
Жорж (Георги) Папазов е роден на 2 февруари 1894 г. в Ямбол. Много рано остава без баща, а грижите за семейството се поемат от най-големия му брат. За ранните години на художника сведенията са оскъдни. Единствен източник е неговият автобиографичен текст „Sur les pas du pientre” (По стъпките на художника), издаден в Париж през 1971 г. Той обаче е написан твърде емоционално, без цитиране на години и без да бъде достатъчно позован на факти. Жорж Папазов не успява да завърши гимназиално образование и се записва като доброволец в Балканската и Междусъюзническата война. През 1913 г. заминава за Прага, където се записва в Инженерно-техническо училище за паркостроители и строители на вили. Според негови биографи приятел го снабдил с диплома за средно образование, която му позволява да продължи обучението си. В училището бъдещият художник се среща за първи път с изкуството. Започва да посещава изложби, музеи, оперни постановки. Самият той споделя в спомените си: „До това време в моята родна страна никога не бях слушал да се говори за рисуване и живопис, не бях виждал и ми бе чуждо понятието картина.” В интервю с Ив. Генадиев от вестник „Камбана”, 5 май, 1934 г. Жорж Папазов си спомня: „От Ямбол се изтърсих в Прага. Там отидох в операта. Слушах „Далибор”. За пръв път слушах опера и въобще за пръв път виждах театър. Музиката ми направи много силно впечатление. После заминах за Германия. Там получих от един приятел една картичка с изображение из „Далибор” от някой чешки художник…Това ми подейства като хипноза. Купих си веднага хартия, четка и бои и поисках да копирам картината. Боите се смесваха и нищо не излизаше. Отидох тогава при един професор да ми покаже как се рисува. Той се смя много. Нарисува пред мене картината и това е единственият ми урок по живопис.” Кой би предположил, че човекът, непознаващ изкуството до 20-годишната си възраст, ще се превърне в ярък представител на модерното изкуство в Европа. Първите му опити за рисуване са с молив и акварел и са изцяло подчинени на вътрешното му усещане.
В следващите години пътува до Германия и Виена, за да взема уроци по рисуване. През 1918 г. учи в ателието на Ханс Хофман в Мюнхен. През 1919 г. се завръща в България, където урежда изложба. Не е приет добре, дори Гео Милев в сп. „Везни” му дава отрицателна оценка. Явно публиката още не е готова за неговата самобитност. Следват опити за изява в различни европейски страни, участия в изложби. След като негова картина е откупена от колекционер по време на изложба в Берлин, Папазов придобива самочувствие на художник и е удовлетворен от постигнатите резултати. От 1924 г. Жорж Папазов живее в Париж. Бързо добива известност като художник – новатор и колоритна личност.
Постоянно пътува в чужбина във връзка с организиране на изложби. Създава връзки с признати за времето си художници. Много близка е дружбата му с Жул Паскин, първият български световно известен художник-експресионист, който го въвежда в артистичната общност и му показва света на художниците. През 1934 г. Папазов се завръща в България с идеята да остане завинаги. Организира изложба, но критиката срещу него е силно отрицателна. Това са предимно представители на старата школа. Все пак Илия Бешков, Сирак Скитник, Андрей Протич дават положителна оценка за картините му. Кирил Цонев определя изкуството му като „самороден планински кристал”. Две години Жорж Папазов пребивава в България. През това време умират големия му брат и майка му, а той силно разочарован от неуспеха на изложбите си и от коренно различния начин, по който го приемат, решава да се върне във Франция. Там остава до смъртта си през 1972 г. През целия си живот Папазов организира множество самостоятелни изложби и участва в групови. Дори след смъртта му създадените от него картини продължават да предизвикват интерес и се излагат в ретроспективни изложби. Освен като художник, Жорж Папазов се изявява и като писател. Литературното му творчество не е за подценяване, но е почти неизвестно в България. Според изследователи целта на писането му е да запази задълбочения си анализ за модерното изкуство и да разкаже за своите приятели – художници, ярки представители на модернизма. Пише и романи: „Братя Дренови” и „Поп Васил”.
След смъртта на Жорж Папазов в България са организирани няколко негови изложби:
1982 г. – Ретроспективни изложби Галерия „Шипка 6”, София, Градска галерия, Ямбол
1988 г. – Изложба „Жорж Папазов 1894-1972” на произведения от колекцията на Musee du Petit Palais, Женева, Галерия на Фондация „Людмила Живкова”, София
2004 г. – Изложба на произведения от държавни и частни колекции в България, Национална художествена галерия, София
2016 г. – „Жорж Папазов и Николай Дюлгеров. Визии на свободния дух”, галерия Ракурси, София
2018 г. – „Жорж Папазов (1894-1972). Колекция от емблематични творби”, галерия Форум, София
Тези изложби и издадените книги за Жорж Папазов в България допринасят за опознаване на неговото изкуство и дават надежда той да получи заслужено признание в родината си.
Приложените илюстрации са от фонда на РБ „Пенчо Славейков”, Варна
