„Чувал съм да се говори, че съм богат човек. – Това е вярно. Но богатството ми, за разлика от представите на някои, е в моите снимки, в срещите ми с хората на тях, в общуването… Дълбоко съм убеден, че във фотографията има сериозни и несериозни неща. Кое според мен е сериозното? На първо място това е документът – свидетелство за човека, за епохата, „образно доказателство”.
Петър Папакочев е сред най-добрите майстори на ателиерния портрет, едно великолепно съчетание между технически умения и художествен усет. Роден е на 8 януари 1913 г. в Битоля. Първи стъпки във фотографията прави при своя чичо Янаки Папакоч, собственик на фотографски дюкян в Битоля. Едва 12-годишен, той е вече негов чирак – професията го запалва и увлича. Техническите средства са още съвсем примитивни, снима се само на дневно Неизвестен портретосветление, с модерните тогава ателиерни декори. През 1927 г. семейството му се премества в София. По това време Папакочев постъпва като фотограф и лаборант във фотоателието на Дражко Дацов на ул. „Раковски” 122. Собственикът, въпреки че е привърженик на старата школа (статични пози и вкаменени изражения), разрешава на Папакочев да експериментира с все по-налагащото се комбинирано осветление: дневно и изкуствено. От 1933 г. той работи самостоятелно под фирмата на Дацов. През 1934 г. Папакочев прави първата си самостоятелна изложба в София, която е подредена в ресторант „Алказар” (бул. „Цар Освободител” 4) и открита от проф. Александър Балабанов. В нея фотографът излага портрети, пейзажи, жанрови снимки. В издадената специално за изложбата брошура „Посетете оригиналната фото художествена изложба!”, Асен Попов пише: „…В това направление младият, но многообещаващ фотохудожник П. Папакочев идва в един момент, когато старият свят е вече забравен и отречен, за да даде на новата ера, на грядущето поколение едно истинско удоволствие и настроение чрез своите оригинални етюди и снимки. Интересно е да се отбележи, че той много скоро се е отърсил от съществуващите предразсъдъци във фотографията.”
Неизвестен портретПрез 1935 г. Папакочев открива собствено ателие на ул. Леге 29. Разполага със съвременна снимачна апаратура и прилага в практиката си голяма част от замислените по-рано нововъведения в ателиерния портрет. Запазено е рекламно клипче за това ателие, което се е представяло преди филмите в столичните кина. От това време са и ежегодните му фотоизложби по време на Пловдивския панаир, за много от които получава отгличия и грамоти. Негови снимки все по-често се появяват в различни илюстровани списания, годишници и др. Със своя „Ролайкорд” разработва и прилага метода „скрита камера” като успява да запечата десетки образи на софийския пазар. Това е едно от най-ценните му качества – умението да превръща обикновените хора в „звезди”.
През 1939 г. урежда самостоятелна изложба във Варна, която преминава с голям успех. Четири години по-късно, на 3 юни 1943 г. Папакочев открива третата си самостоятелна изложба в София в малкия изложбен салон на зала „България”. Слово произнася дипломатът и публицист Симеон Радев. В тази изложба фотографът показва много „портрети на видни общественици, хора на изкуството, пейзажи и един голям раздел битови снимки от всички кътове на родината”.
Аспарух ЛешниковПо време на бомбардировките над София през 1944 г. ателието на Папакочев изгаря до основи. Унищожени са безценни негативи, снимки, апаратура. Същата година той е мобилизиран към щаба на Първа българска армия и документира нейния боен път до края на войната. След демобилизацията си Папакочев работи на ул. „Княз Борис І”, а след това се мести (1958 г.) в прочутото ателие (семейно жилище) на „Бачо Киро” за чиято неповторима атмосфера се говори и до днес. През 1950 г. Петър Папакочев е удостоен със званието „фотограф-художник”, което е напълно заслужено, защото с цялото си творчество той допринася фотографията да се превърне от занаят в изкуство.

Петър Папакочев десетилетия наред се занимава с черно-бяла фотография. Снимането за него е специален ритуал. Фотографът открива за всяко лице своя поглед, подходящата светлина и ретуш. Така създава галерия от образи, което се превръща в една своеобразна колекция – „паметта на софиянци”.
Пред обектива му застават много известни личности, улавяйки тяхната неповторимост и я претворява във великолепни портрети. Част от тях са на Аспарух Лешников, Лили Иванова, Емил Димитров, Николай Гяуров, Парашкев Хаджиев, Константин Кисимов, Татяна Лолова, Георги Калоянчев, Георги Бадев, Георги Аспарухов – Гунди, както и на световно известните Мстислав Ростропович, Давид Ойстрах, Арам Хачатурян. През 1984 год. Петър Папакочев подбира и представя 300 портрета в своя ретроспективна изложба в НДК.
Във връзка със 100 годишнината от рождението на Папакочев в зала „България” е подредена изложба „Личности на българската музикална класика” с портрети на известни български и чужди музиканти и композитори.

… в архива ми лежат образите на десетки хиляди най-различни хора, с които съм разговарял, изучавал съм лицата им, давал съм им съвети как да изглеждат добре на снимката. И понеже както казах в самото начало, фотографията на тези лица са моят живот, ако съм създал поне малко радост – значи всичко е имало смисъл” –  Петър Папакочев (Българско фото 1990, N 1)

Споделете