С помощта на огледалото са направени едни от най-значимите открития на човечеството. Огледалото е променило и тласнало света напред, то е едно от най-важните изобретения на човека. Използва се в астрономическите прибори – телескопи, спектрални прибори, ултразвукова апаратура. С негова помощ Фуко е измерил скоростта на светлината, създаден е фотоапаратът, камерата. През древността за огледало използвали полиран обсидиан. В днешна Анатолия са намерени остатъци от огледала от 6000 години пр. Хр. Римският историк Плиний също споменава за златни огледала в Древния Рим – през 77 г. след Хр. За първи път през XVI век във Франция изработват плоски огледала на основата на оловна амалгама. Технологията се пази в тайна, но бързо е разкрита и пренесена във Венеция, която става най-известният производител на огледала през Ренесанса.

Огледалото в картините на великите художници
„Сватбата на семейство Арнолфини”, Ян ван ЕйкВ портрета на семейство Арнолфини от Ян ван Ейк на стената има „Сватбата на семейство Арнолфини” Ян ван Ейк, детайлсферично огледало в красива рамка, на което се виждат още двама участници в композицията на картината. Смята се, че единия от персонажите отразяващ се в огледалната повърхност е самият ван Ейк. За другия образ не е известно нищо за съжаление. Жестът с вдигнатата ръка на Джовани Арнолфини се тълкува като даване на клетва за вярност. Свързаните ръце на младоженците е кулминацията на сватбената церемония. Този жест също се вижда в огледалото.

"Менините", ВеласкесВ „Менините” на Диего Веласкес цялата картина е отражението на позиращите и художникът в огледалото. В него реалността е пречупена чрез въвеждане на огледало в композицията. Този особено сложен начин на изразяване е единствен по рода си в изкуството на груповите портрети. Малката инфанта Маргарита, любимка в кралския двор и рисувана от Веласкес е бъдещата императрица само на пет години, когато позира за “Менините”. В тази картина тя е заобиколена от своите придворни – менини, също твърде млади госпожички. Той изобразява себе си вляво, "Менините", Веласкес, детайлрисуващ върху огромното платно неясно кого. Едва ли ще е инфантата, след като е застанал зад нея. Отговорът е може би в огледалото в дъното на стаята. То отразява краля и кралицата, които би трябвало да са в стаята и да му позират. Поставяйки себе си в един отместен вляво център, Веласкес обръща всички правила и на портретното изкуство, и на ролята и положението на художника. Някои специалисти, съдейки по размера на платното пред маестрото, са на мнение, че Веласкес изобразява себе си в процеса на рисуването на “Менините” и така виждаме едновременно лицето и гърба на платното.
"Бар Фоли Бержер", Едуар Мане, 1882 г.Друг пример за огледало в картина на велик художник е Бар „Фоли Бержер“ на Едуар Мане. Тя е последната му голяма творба и е рисувана 1882 г. Платното показва една единствена фигура на фона на огромно блестящо огледало, което изпълва по-голямата част от картината. Разположено близо зад барманката, то отразява целия интериор на бара. Художникът обаче си позволява някои волности като изобразява отражението на барманката и клиента от една страна, нещо което е очевидно невъзможно. Тъй като Мане е блестящ майстор на натюрморта, в преден план на картината той създава миниатюра на един самостоен свят във водната чаша с розите и фруктиерата, пълна с портокали. Позата на барманката, безпристрастна и леко меланхолична, контрастира с пъстротата на средата, която не и е позволено да споделя.

Огледалото в архитектурата и интериора
Огледало от периода на РенесансаОще в средните векове е използвано за увеличаване силата на светлината в помещенията. С негова помощ интериорните дизайнери много успешно коригират обеми на стаи с неправилна форма или правят уютни и обитаеми тъмните ъгли в помещенията. Когато поставим едно срещу друго две огледала се получава оптическа илюзия на безкраен коридор – похват, използван в интериора през Ренесанса и Барока.
Огледала, поставени на интервали по протежение на една от стените на дълъг коридор, скъсяват визуално разстоянието и дават илюзия за връзка с околния свят, замествайки прозорците. Там, където огледалото е поставено срещу прозорец, то привлича красивите външни гледки вътре в къщата.

„Съзвездие”, Лора ЕшлиЛора Ешли – дизайнерката, създала една легендарна марка, Сградата на фондация „Картие”, Парижпредлага оригинален модел „Съзвездие”, напомнящо на звезда и инспирирано от известните през ренесанса венециански огледала. В архитектурата, в пространственото оформление огледалото е широко използвано като оптическа илюзия и корекция на пространството, или пък се унищожават нежелани форми. Огледалните сгради отразяват околните сгради или растителност и така техният обем илюзорно изчезва. Един от най-известните примери е сградата на фондация „Картие” в Париж с автор Жан Нувел – допълнителна стъклена фасада като огромно огледало отразява образа на кедъра на Шатобриан и другите околни дървета. Фондация „Картие” е плод на размисъл върху дематериализацията – възприемането на два образа, насложени един върху друг, предизвиква объркване, казва авторът за сградата си.

Огледалото и Фъншуй
Фъншуй – науката на китайците за подредбата на дома, дава много и интересни правила къде да поставим този „магически предмет” в пространството около нас. Той категорично не бива да бъде окачен срещу входната врата, за да не връща обратно положителната енергия, която влиза през нея. Не бива да заема голямо пространство и в спалнята ви, особено ако е поставено точно срещу леглото, на което си почивате, защото това ще смущава съня ви. Според китайците най-добре е да поставите огледалото на отделно, светло място.
В Европа ще се натъкнем на много препоръки и интериорни решения, които са коренно различни от азиатските. Огледалата ни гледат отвсякъде – от тавана на спалнята, от вратата на банята и цели стени-огледала. 
Полезен съвет е сутрин преди да тръгнете от дома си да погледнете огледалото и да се усмихнете, така то ще отрази началото на един прекрасен ден!

Споделете