„Ой, Коледо, мой Коледо,
роди ми се Боже чедо,
коладе, ладе, ладе.
Кравай скача от полица,
Ври в котлето кървавица,
коладе, ладе, ладе.
Запей, бабо, като лани
на нас весело да стане,
коладе, ладе, ладе.”
Един от най-големите християнски празници е Рождество Христово или Коледа. Празник, особено 
обичан от децата поради наложената светска традиция на този ден да се подаряват подаръци. Подготовката за него започва седмици по-рано, а дните Бъдни вечер и Коледа са наситени с много емоции. Това са моментите, в които се събира цялото семейство, подаряват се подаръци и се отправят пожелания за здраве и късмет. Като всички празници, и този си има много ритуали, които го придружават, а наред с това и песни, които го възпяват и носят добро настроение. Много са детските песни, свързани с Коледните и новогодишните празници. Написани са от български композитори по стихове на български поети. Традицията да се пеят песни на Коледа се корени още в обичая Коледуване, в който участие са вземали и децата.
Празнуването на Коледа е свързано с три обичая: обиколка на малките коледарчета (на 24 декември), празнична трапеза на Бъдни вечер и Коледуване. При първите два пеенето е само допълнение към обредните актове, а при Коледуването то е основен елемент.
Малките коледарчета са деца от 8 до 12 години, които сутринта на Малка Коледа с приготвени дрянови пръчки (наричани коледарка, кофражалка, коладница) обикалят къщите на роднини и съседи. Техните пожелания към стопаните са по-често под формата на речитатив, но в някои райони малките коледарчета изпълняват и песни. Една от тях е:
“Буй, буй, Коледо!
Долетяха два гълъба,
та паднаха на среше,
откършиха по пръчица,
занесоха на златаре,
да им коват златни ключи,
да отключат небо-земя,
да отпуснат дребни деца.”
Малките коледарчета са предвестници на същинския празник. Те посещават домовете през деня като изказват благопожелания за здраве и берекет за хората и добитъка. Посрещат се на прага от най-старата жена, която ги посипва с пшеница, а те удрят коледниците в прага с думите:
“Тък, тък, тък!
Да се роди, да се роди,
дека рало ходи и дека не ходи.”
Празничната трапеза на Бъдни вечер е отрупана с всичко, което ражда земята, дори палешникът, сърпът и ситото са там. Запален е бъдника в огнището, колкото повече искри пръска, толкова повече пилци ще има, овце ще се наплодят, ще е пълен двора. Стопанинът разчупва питата с пожелание и благословия да се ражда повече зърно през годината.
Коледарите са носители на много богат фолклор: благословии, песни, хора. Всички те са свързани с пожелания за здраве и берекет. Коледарите са желани и чакани гости във всеки дом. Тяхната цел е да възвеличаят труда в семейството, да пожелаят плодородие, да са здрави овцете, да натежат от вълна и мляко. Ръководят се от станеник, който е наставник или водач на четата, наречена куда. Той трябва да е уважаван и почитан човек. В неговия дом се разучават песните. Вечерта преди да обиколят къщите, коледарите първо коледуват в дома на станеника. Той приготвя кравай с дупка в средата и го украсява с босилек, опасан с пуканки, царевица и сухо грозде. Този кравай обикаля всяка къща и става свидетел на коледарските благословии. Групата на коледарите се състои от поне 4 момчета. Ако песните, които пеят са с отпяване, участниците трябва да са поне 6. Половината запяват песента, а другата половина отпява, т. е. повтаря запятото. Станеникът нарежда песните като се ръководи от своите предпочитания и усет. В коледарските песни стопанинът е работлив, девойката е по-хубава от слънцето, ризата й е чиста бяла преспа, момъкът язди “добра коня”.
„Стани нине, господине,
отвори ни, отключи ни,
тебе пеем, господине.
Бог се роди снощи вечер,
снощи вечер по вечеря.”
Традицията на коледните песни се продължава от българските композитори, които създават много песни за коледните и новогодишни празници, Дядо Коледа и радостта на децата от зимните игри. За музикалното възпитание на децата в детската градина и училището безспорно най-голяма роля имат песните. Съчетанието на звук и текст има силно въздействие върху емоционалното развитие на децата. Детската песен е основен възпитателен метод и е желана и обичана от децата. Коледните и новогодишни детски песни спадат към групата на песни, свързани с различни празници и обичаи. Техни автори са редица български композитори и поети. Още представители на първото поколение български композитори са създали детски коледни песни. Някои от тях все още се пеят от българските деца.
Добри Христов, Александър Морфов, Александър Кръстев, Борис Тричков, Ганчо Колев, Цанко Цанков, Венедикт Бобчевски, Ангел Букорещлиев, Марин Големинов, Петър Бояджиев, Георги Димитров, Петко Стайнов, Петър Ступел, Александър Райчев, Константин Илиев, Мара Петрова, Веселин Стоянов, Парашкев Хаджиев, Тодор Попов, Христо Недялков, Андрей Дреников са само част от българските композитори, създали музиката за коледните и новогодишни детски песни.
Във връзка с настъпващите Коледни и новогодишни празници на всички наши читатели пожелаваме много здраве, късмет и топлина с песента „Над смълчаните полета” – музика Христо Недялков, текст Димитър Спасов
