„Само любовниците остават живи“
На 15 ноември от 10.00 ч. отдел „Изкуство”- Регионална библиотека „Пенчо Славейков” очаква своята кино-публика с изящното изкуство на режисьора Джим Джармъш. Лектория и киноакценти ще предложи театралният критик и режисьор Елица Матеева. Филмът, който ще бъде предложен за коментар е с участието на виртуозния дует: Тилда Суинтън и Том Хидълстън. 
Независимото 
американско кино се превърна в нещо като еталон за качествено, стойностно и нетрадиционно именно и благодарение на една от своите икони – Джим Джармъш. Творчеството на този режисьор включва аутсайдерски истории. В тях централният персонаж е аутсайдер, който е много по-симпатичен от съвременниците си. Присъстват актьорът и режисьор Роберто Бенини, музикантите Том Уейтс и Иги Поп. Благодарение на киното на Джармъш видяхме най-интересните експерименти в актьорската работа на Джони Деп, Форест Уитакър, Бил Мъри, Тилда Суинтън, а днес в редицата от нови попълнения попада и Том Хидълстън в последната приказка на Джим Джармъш “Само любовниците остават живи“.
С няколко изречения: Адам и Ева са вампири, обичат се, но живеят разделени в призрачни градове. Тя в Танжер, той в Детройт. От векове са в хармония с човечеството: използват кръв – внос от болнични фризери. Не нападат хора, съхраняват културното наследство на света, защото са живата памет за Шекспир, Байрон, Айнщайн, джаза, рока, рок-енд-рола. Силата на любовта се проявява при
срещата им в Детройт. Тук обаче се появява по-малката сестра на Ева – Ава (сладострастна, празноглавка – великолепно изпълнена от Миа Васиковска). Ава създава суматоха с екзитус леталис за едно човешко същество и любовниците са принудени да търсят спасение в обителта на Ева -Танжер. Там възниква предпоставка за промяна на техния статус, финализираща се с репликата им: „Простете!“ – следва охапване и затъмнение. Ако се вгледате в тази история, тя с нищо не би ви провокирала към отличителните картини от режисьора на „Само любовниците остават живи“ (Великобритания / Германия / САЩ). За Адам и Ева любовта е първична, а за хората е част от неясен пейзаж, разнообразие, предмет. За хората любовта е празен лист – нищо. В 21 век Земята е пренаселена от прагматичност, от знаци, но й липсва 
ритуалността като характерност на спецификата за човека. Липсва тържественото усещане за живота като ексцентричност. В 21 век аутсайдерите, които са извън схемата според автора на филма, осмислят хаоса и умората ни. Те създават различното. Вампирите носят ръкавици, с които се предпазват от нуждата да се дразнят, да се провокират при съприкосновение с човека – тяхната предпазна мярка съхранява човека, но дали човешкото същество я заслужава? Думи на Адам са : „Човешката кръв се състои от 82% вода, трябва
да се води война за вода, вместо война за нефт…“, и в същината си тази статистика „говори“ за изчезването на смисъла, определящ живота. „Само любовниците остават живи“ подсказва, че светът трябва да продължи своя живот, но при едно условие: да се даде шанс на аутсайдерите. Тяхната лудост е много по-съзидателна от лудостта на финикийските знаци и прагматичните стратегии.
„Не искам да обяснявам какво представляват знаците и символите в моя филм. Дори за мен те са изненадващи и загадъчни. Във филма звучи рок, има литература, поезия, но тук властва тържеството на абсурда, защото светът е зациклил в този абсурд. В този свят, моите безсмъртни герои се опитват да излязат, да се спасят от капана на човешката депресия, разруха и хаос.“– казва Джим Джармъш.
„Само любовниците остават живи“ е онази история, която сънуваш, но тя ще те подмине в реалността, защото любовта се нуждае от грижа, доброта и постоянство, а понякога и от животоспасяващо преливане на чиста кръв.
