Едно от ранните литературно-художествени периодични издания в България е списание „Художник” с издател Павел Генадиев. Излиза от 1905 до 1909 година и става трибуна на поети и художници, представители на различни течения като романтизъм, символизъм, импресионизъм.
Кой е Павел Генадиев и как у него се заражда идеята за списанието? Потомък на стар македонски род от Битоля, той съчетава в себе си изключителна енергия, младежки ентусиазъм и идеалистично отношение към живота. Несъмнено ярката му личност е една от строителите на съвременна България. Още като ученик в Пловдив помага на братята си при издаването на вестник „Балканска зора”, където получава и първите знания и умения в журналистиката. По-късно, вече в София той става привърженик на Народнолибералната (стамболовистка) партия и издава нейния ежедневник „Българска независимост”. Наред с издателските си дейности Павел Генадиев постоянно търси нови поприща за изява. Разнопосочните му интереси често будят у съвременниците му учудване и възхита. Някои от неговите начинания се провалят поради не добре обмислени и прибързани решения. За него Симеон Радев пише: ”Павел Генадиев беше човек необикновен. Има хора, които, когато Създателят е раздавал енергия, не са се намирали дома. У Павла той бе оставил вместо една торба десет.”
Павел Генадиев със семейството сиЗа българското културно наследство Павел Генадиев несъмнено оставя най-ярка следа с издаването на елитни списания, които успяват да приобщят читателите към проблемите на високото изкуство. Това са: „Библиотека” (1902-1909 г.), „Художник” (1905-1909 г.) и „Поука” (1906-1909 г.). И в трите той представя изявени български творци в областта на литературата, музиката, изобразителното изкуство и театъра.
Особен интерес представлява списание „Художник”. За времето, в което се издава, то има смайващ и внушителен вид. Дори големият му формат го отличава от почти всички излизащи тогава периодични издания. То продължава започнатото от първото издание за изобразително изкуство в България „Изкуство” (1895-1899 г.), но поместваните материали и оформлението му е по нов съвременен образец, подобен на западните списания. Някои изследователи дори го поставят на нивото на значими чужди издания по това време.

Първата публикация - стихотворение на Иван ВазовИдеята за списание „Художник” се ражда още по времето, когато Генадиев издава „Библиотека”. В своите спомени той споделя: „След успеха на I и II годишнини на списанието ми „Библиотека” у мене се зароди мисълта да създам едно чисто литературно-художествено списание, в което да бъдат застъпени българска оригинална и преводна поезия и литература, българска и чужда музика и българско и чуждо художество. За тая трудна цел обаче се изискваха няколко условия: първото – да се привлекат сътрудници…, второто – да се поемат рисковете от подобно издание, третото – да се разполага с една готова за разпространението му организация, четвъртото – списанието да бъде по цена, достъпна за бедната кесия на българския интелигент и пето – по-рано да се подготви почвата за неговото проникване всред по-просветените среди.” Павел Генадиев е наясно, че повечето творци са разделени на враждуващи лагери и единствения начин да ги привлече е като ги убеди, че новото списание ще им даде възможност да изпъкнат с дарованията си. През 3-та година на списание „Библиотека” издателят добавя нов раздел – „Художествен преглед”. Той се печата на по-луксозна хартия и има за цел да подготви читателите за издаването на самостоятелно списание, каквото ще бъде „Художник”. Определени са няколко редактора. За различните отдели това са: Александър Балабанов – за белетристика и наука, Александър Божинов – за живопис, Никола Щърбанов – за театър и Никола Петров – за музика. Постоянен сътрудник на изданието е Симеон Радев. Според думите на Генадиев: „За голямо съжаление всички тия тогава млади хора, ненавикнали на труд, ред, постоянство и точност, не дадоха нито един ред всякой в своя отдел.” Това го принуждава да премахне имената им от следващите броеве и да остави само Симеон Радев, а останалите стават само сътрудници. Притурката "Художествен преглед"Благодарение на притурката „Художествен преглед” Генадиев постига целта си. Абонатите на „Библиотека” почти се удвояват и надхвърлят 4500. „Само това обстоятелство ме окуражи да отпечатам първите два броя на „Художник” в 5000 екземпляра, за да се принудя веднага след това да ги препечатам още в 4000 – всичко 9000.” Първият брой на списание „Художник” излиза на 26 септември 1905 г., денят в който се ражда първото дете на Павел Генадиев. За да придаде тежест на своето дело, издателят избира за формален редактор Константин Величков, а за сътрудник Иван Вазов – две личности, доказали своята значимост за българската култура и ползващи се от уважението на читателите. Наред с тях сътрудничат редица български творци, някои вече утвърдени, други тепърва прохождащи. Именно това го отличава от някои други издания, на страниците , на които място намират само утвърдени имена. За публикуваните материали Павел Генадиев плаща големи хонорари, въпреки че по това време този труд не винаги се е заплащал. Така той иска да насърчи сътрудниците си и да осигури добри материали за списанието.

На страниците на списанието освен статии за български и чужди творци се публикуват и съобщения за изложби. Редом стоят реалисти, романтици, символисти, импресионисти. Превеждат се Ницше и Бодлер. Във всеки брой има и нотен текст. Художниците Александър Божинов, Сирак Скитник, Никола Петров, Христо Станчев и др. изработват орнаментални и изобразителни мотиви, заставки, винетки и концовки, като с това му придават голяма изящност без да имат претенцията за създаване на нова естетическа концепция.


Въпреки краткия период, в който излиза, за историята на българската култура списание „Художник” остава като образец на изискано издание с високи естетически критерии и изящно художествено оформление.

Списание “Художник” може да разгледате в Отдел Изкуство на Регионална библиотека “Пенчо Славейков” – Варна.

Споделете