Салвадор Дали – майсторът на сюрреализма

Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменеч е роден на 11.05.1904 г. във Фигерас, градче в Каталунската провинция Херона, Северна Испания.
Началното и средното си образование Дали завършва във Фигерес: първо в държавно училище, където не научава нищо, а след това в частно училище, ръководено от френски отци. Кипарисите, които вижда от прозореца на класната стая, се запечатват в паметта му и по-късно се появяват в много от творбите му. Най-големи натрупвания в образователно отношение Дали получава от живота у дома, тъй като баща му е сравнително културен човек, който се интересува от литература и музика, има богата и добре подбрана библиотека, която Дали успява да проучи още преди да е навършил 9 години.
Навярно няма нищо чудно, че Салвадор Дали е сред най-популярните художници на XX в., защото най-хубавите му творби изследват общовалидни и вечни душевни състояния, а повечето от картините са нарисувани със съвършено владеене на традиционното изобразяване, което е истинска рядкост в наше време. За мнозина дори само този тънък реализъм е достатъчен, за да изпитат влечение към творбите на Дали.
В огромната популярност на Дали се крие доста ирония, защото творчеството му представлява враждебна критика на социалните, сексуалните и културните нрави на същото онова общество, което го превъзнася.
Макар в изкуството на Дали някъде след 1940 г. да настъпва радикална промяна, по-ранните му творби несъмнено запазват способността да озадачават, шокират и интригуват.
Автопортрет в ателието Автопортрет в ателието – 1919 г., Музей „Салвадор Дали”, Флорида
По времето, когато рисува тази картина, Дали се намира под влиянието на фовизма. Като стил фовизмът се оказва сполучлив за изразяване силата на средиземноморската светлина и жега със силни мазки и големи форми, което си личи и тук.
– Дали: „Това е просторна белосана стая на горния етаж на мизерна рибарска къща. Когато за пръв път влязох в нея, тя гъмжеше от мравки, беше претъпкана с буркани от аншоа, бурета с вино и бохчи с мръсни, струпани на купчина дрехи… Покривът можеше да пропадне всеки миг. Беше много живописна, но ужасно мръсна и малко опасничка… В дъното и имаше балкон, от който се разкриваше гледка към морето – много синьо и тихо…”
Пейзаж край Кадакес – 1920-1921 г., Театър музей „Дали”, Фигерас
Чрез използване на недвусмислено импресионистична техника тук Дали изразяваПейзаж край Кадакес чувствата си към Кадакес, които е записал в дневника си през октомври 1920 г. Ако се съди по сенките, падащи по зданията в далечината, ние гледаме Кадакес през късен следобед. Бялото платно на лодката изпълнява ролята на опора за живописната архитектура, защото без него изображението щеше да изглежда изключително вяло и разфокусирано.
– Дали: „И там, в това градче с бели къщи и безметежни дни, аз посветих всичките си умения на изкуството, на живописта и заживях като смахнат, рисувайки и учейки, изпадайки в захлас от природата, което също е изкуство, наблюдавайки залеза на влажния пясък на плажа…”
Панерче с хляб  Панерче с хляб – 1926 г., Музей „Салвадор Дали”, Флорида
Както щедро разкрива тази картина, Дали е постигнал едва ли не фотографски реализъм.
– Дали: „Хлябът винаги е бил една от най-старите и натрапчиви теми в творчеството ми – тема, на която съм бил най-предан… Само тази типично реалистична творба удовлетворява въображението ми най-пълно. Ето една картина, за която няма както да се обясни. Пълна загадка!”

Постоянството на паметта – 1931 г. Музей на съвременното изкуство, Ню ЙоркПостоянството на паметта
Това е най-известната и най-харесвана картина на Дали. В „Тайният живот на Салвадор Дали” художникът разкрива за тази картина: „…Една вечер… бяхме поръсили храната си с пикантен камамбер и след като всички излязоха, още дълго останах на масата, размишлявайки над философските проблеми на „супермекото”, хрумнали ми благодарение на сиренето. Станах, отидох в ателието и включих осветлението, за да хвърля, както имах навик да правя, последен поглед на картината, над която работех в момента. Тя изобразяваше пейзаж в околностите на Порт Лигат, чиито скали бяха озарени от прозрачна, меланхолична предвечерна светлина; на преден план имаше изсъхнала маслина с отсечени клони. Разбрах, че атмосферата, която бях успял да създам в този пейзаж, щеше да ми послужи като декор за някаква идея, за някакъв изненадващ образ, но изобщо нямах представа какъв. Тъкмо да угася лампата, когато внезапно „съзрях” отговора. Видях два меки часовника, единият от които печално висеше на клона на маслината. Независимо от обстоятелството, че главоболието ми беше станало едва ли не непоносимо, приготвих палитрата си и настървено се захванах за работа и картината, която щеше да стане една от най-знаменитите ми творби, беше завършена.

Майсторът оставя във Фигерас, Испания музей, който сам по себе си е произведение на изкуството. Една от специалните атракции е триизмерното произведение на изкуството с червен диван, оформен като издути устни, камина във формата на нос, две картини на стената като очи и завеси от руси нишки. Ако човек погледне през лупа, интериорът се слива и образува портрета на холивудската актриса Мей Уест (1892-1980). Дали осмива привлекателността на холивудската актриса. Диванът на преден план символизира издутите и устни.
Замакът Фигерас, където Дали някога е живял, е в съседство с музея. Дворецът и сградата на музея (някогашен театър), са декорирани от него в сюрреалистичен стил.

Етикети:, , ,

Публикувано на: 12 юни, 2015 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството