Шарл Азнавур – жаждата ми за открития остава неутолима

„Когато ме попитат дали се чувствам повече арменец, отколкото французин, има един-единствен възможен отговор: сто на сто французин и сто на сто арменец. Аз съм като кафе с мляко: смесят ли се веднъж двете съставки, не може да ги разделиш…”
Шарл Азнавур е легенда не само във Франция. Неговите шансони звучат навсякъде по света. Композира над 1000 песни, в които се говори за любовта, мечтите и вълненията на обикновения човек. Много от тях имат автобиографичен характер. Продадени са над 200 мил. негови албуми.
Шахнурх Азнавур е роден в Париж на 22 май 1924 г. в семейството на арменски емигранти. Той расте в творческа среда, тъй като и двамата му родители са артисти. Неговият дебют на сцена е на пет години като цигулар. Шарл Азнавур проявява своите артистични способности като участва в спектакли и ревюта и посещава две театрални школи. 40-те години на 20 век той прави дует с пианиста Пиер Рош. Пътуват във Франция, САЩ и Канада. Публиката предпочитала да пее Рош, не харесвала гласа на Азнавур – „Исках да пея. Казаха ми, че е по-добре да не го правя, че нямам никакъв шанс в тази сфера, че с този глас и с тази физика човек не бива да се качва на сцената…”
Първият голям успех идва през 1947, когато „J` ai bu” печели Голямата награда за грамофонна плоча. Песента е по текст на Азнавур, музиката е на Пиер Рош, а изпълнението на Жорж Юлмер. По това време Азнавур вече е забелязан от Едит Пиаф, която го привлича като технически сътрудник (1947-54). През 50-те години Шарл все още пише текстове и музика за известни изпълнители, между които са Едит Пиаф, Жулиет Греко, Жилбер Беко. Пробивът му като изпълнител идва с песента „Sur ma vie”, а признанието идва през 1956 г. със самостоятелния концерт в зала „Олимпия”.
През следващите десетилетия успехът съпровожда Азнавур по целия свят, включително и представянето му в Карнеги Хол. Песните му се превръщат в шлагери. Сред най-популярните са “La mama”, “Esperanza”, “Bon anniversaire”, “La Boheme”, “Paris au mois d`aout”, „Une Vie D’amour”(в дует с Мирей Матийо).


През 1988 г. записва песента „Pour toi Armеnie” с повече от осемдесет изпълнители. Шарл Азнавур дарява всички приходи и права на песента, за да подпомогне арменския народ пострадал от ужасното земетресение. През 2001 г. в Ереван е кръстен площад на неговото име.
През 2008 г. Азнавур издава албум с дуети. Изпълнителят реализира поредния си успешен проект като включва в него известни музиканти като Елтън Джон, Селин Дион, Пласидо Доминго, Нана Мускури, Стинг и др.
Кинобиографията на Азнавур е също така богата както и музикалната му. Дебютът му в киното е през 1960 г. във филма „С глава в стената”. Сред най-добрите му филми са „Стреляй в пианиста”, „Призраците на шапкаря”, „Едит и Марсел”. Азнавур се появява в кинопродукции на известни режисьори като Шлендорф, Клод Шаброл, Рене Клер, Жан Кокто и др. Участва в над 60 филма. Освен като актьор той се изявява и като сценарист. През 1971 г. Азнавур пише музика към филма “Mourir d`aimer”. За нея той получава Златен лъв на Венецианския кинофестивал.


Шарл Азнавур пише няколко мюзикъла. Един от тях е посветен на живота на френския художник Толуз-Лотрек. Премиерата му е през 2000 г. в Лондон.
Концертира в България през 1968, 1978 г. А спектакълът, който Азнавур изнася в зала „Арена Армеец” през 2017 г. е част от световното му турне, с което се сбогува със своята любима публика.
Приживе Азнавур е отличен с медал „Раул Валенберг” за помощ към евреите през Втората световна война. На 93 години през 2017 той получава звезда – (2618-та) на холивудската Алея на славата.
Легендарният музикант споделя: „От Москва до Ню Йорк, от Рио де Жанейро до Сингапур, от Париж до Сидни – кръстосах света надлъж и нашир, обикаляйки няколко пъти планетата, с неизменно желание да посещавам, научавам и да срещам народи, езици, религии, начин на живот, толерантност и разбиране. Научих се никога да не съдя и най-вече да не поучавам. Видял съм толкова неща, а ми изглежда, че нищо не съм виждал, а жаждата ми за открития остава неутолима.”
Почива на 1 октомври – Световният ден на музиката на 94 години.


В своята автобиографична книга „Азнавур за Азнавур” той пише: „Безкрайно съм благодарен на провидението, че ме преведе през всички тези премеждия, тъй като в крайна сметка то ми даде възможност да сътворя една мечта и да я изживея.”

Етикети:,

Публикувано на: 20 май, 2022 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Музика