Стълба към небето

Стълбите са познати от дълбока древност и вероятно са се появили още в самото начало на строителната дейност на човека. Те са едни от най-древните съоръжения в историята на човечеството и архитектурата. Стълбата се появява във времената когато не съществува още писменост и затова точната дата, а също и автора на тази конструкция не може да се определи с точност. Идеята за нея се е появила като аналогия на разположението на клоните  на някои дървета, когато човекът е правил убежища или наблюдателни пунктове по тях, а при някои дървесни видове подсещането е дошло от своеобразните нарастъци по стеблото, както например при палмите.

Стълбата се оказва единствената подходяща конструкция, която позволява да се достигне площадката или пода на наколното жилище. Счита се, че за създаването на стълбата човекът се подсеща от обикновената козя пътека. Сведения за появата на  първата стълба датира от 7 хил. години. През 2004г. в Халщат, Австрия в изоставена солна мина учените откриват прекрасно съхранена дървена стълба. Изследователите твърдят, че тя е построена през 5000 г.пр.н.е. Първите писмени свидетелства за технологията на построяване на стълбище, се появява в египетските папируси 4000-1000 г. преди н. е. В египетската митология стълбата се свързва с Озирис, бог на възкръсването и Подземното царство и тъй като се представя като лъчи, спуснати от слънцето, тя се отнася към бога на Слънцето Ра. Самите египетски пирамиди представляват гигантски стълбища, насочени към небето. В асирийската архитектура, в двореца на Дарий (521г. преди н.е.) отвесните страни на стълбите били украсени с релефни изображения на различни животни, военни шествия и др. Колизеите, амфитеатрите, храмовете в древна Гърция и Рим, също били снабдени с масивни стълбични конструкции. Понякога те достигали до 2 м височина. През Средновековието замъците били проектирани с отбранителни стени и кули, до които се стигало по тесни и стръмни стълби.

По това време се създавали специални гилдии, които предавали от поколение на поколение тайните и технологиите за проектирането на стълбите, тъй като при спираловидните конструкции се изисквали специални математически изчисления. През епохата на Възраждането, Класицизма, Барока, Рококо и Модерн, стълбищните конструкции търпят развитие, декорират се със скулптури, колони и парапети от ковано желязо. В повечето култури броят на стъпалата в стълбата е равен на броя на изпитанията, през които трябва да мине човек в пътя на себепознанието към просветлението. Най-често това са седем стъпала. В будизма седемте стъпала съответсват на седемте небеса и седемте степени на познанието. От шумерската космология до съвременното масонство стълбата също е изобразявана със седем стъпала. В църквата олтарът е издигнат няколко стъпала над множеството от богомолци, за да се подчертае неговата святост. При стълбището всяко стъпало показва различните нива на космоса и на постигнатото по пътя към просветлението. Спираловидното стълбище въплъщава духовното пътуване, изпълнено със съмнения, а неговите извивки – променливата му съдба. В най-ново време се забелязва повишен интерес към стълбата като елемент за художествено въздействие. Тя вече  активно участва в интериора на сградата. Нещо повече, стълбата  придобива значение и за екстериора, тъй като често е на фасадата, излязла пред нея, поставена зад прозрачни стени или зад големи отвори, които понякога разсича със своите крила и площадки. Това е съвършено неприемливо за всички стилови направления до края на XIX век. Новите концепции за мястото и ролята на стълбата във функционалното и художественото решение на сградата са обусловени от развитието на строителната техника и на строителните материали – бетон, метал, стъкло, които разкриват почти неограничени възможности за стълбищните конструкциите и за тяхното оформяне.

Най-интересните стълби:

Етикети:,

Публикувано на: 5 ноември, 2015 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството