Ще продължим нашето пътешествие в тайния живот на цветята с картините на Марк Шагал. В света на магическа реалност цветята са умело вплетени с вълшебно поетичните образи на летящи влюбени и спящи жени, на символи и знаци. Цветовете се вихрят, гонят се, контрастират. Само в картините на Шагал къщите са с покривите надолу, рибите са с ръце, а кравите свирят на цигулка и само тук присъстват онези незабравими къщи с цвят на метличина. И сега за метличината – това „обикновено” полско цвете и за това как то присъства в живота на великия художник. Когато Шагал се завръща през 1973 г. в родината след половин век отсъствие, апартаментът му в хотела е затрупан с цветя, но когато му поднасят малко букетче от дива метличина, художникът се разридава, защото това е цветето от неговото детство край бреговете на Двина.
Всеки народ свързва МАКА с дълбока символика. Приписват му се мечтателност, въображение, стремеж към удоволствие, забвение. Дивият мак се свързва с желание за тайна, интимната връзка и го наричат „цвете на радостта”. Съществува поверие, че макът е символ на плодородие. В персийската литература, червеният мак се смята за цвете на любовта. Често го наричат вечното любовно цвете. В древна Гърция, макът символизира бога на съня. Много ритуали при славяните са свързани с това красиво полско цвете, за тях то означава – разсъмване, зора. Вярвали са, че макови семена могат да предпазват от зли духове. Легендата за произхода на мака е красива и вълнуваща. Когато Венера загубила любимият си Адонис, плакала безутешно като проливала реки от сълзи. Където паднели те, там разцъфтявали макове. Затова и до днес венчелистчетата им се оронват лесно, като сълзи.
Слънчоглед – това ярко и голямо цвете в много култури, например в китайската и японската, е символ на слънцето и се асоциира с божествата на слънцето (Митра, Аполон). Принадлежи към рода Helianthus, свързан с бога на слънцето Хелиос. Китайците вярват, че слънчогледът е досег с безсмъртието.
Макът и слънчогледът в творчеството на Густав Климт (1862 – 1918). Художник на протеста срещу естетическия консерватизъм и морализателството. Светът на Климт е изпълнен с портрети на красиви жени, пейзажи, еротични и митични алегории. Той е един от основателите на Виенския сецесион, но по-късно след поредица неразбирателства в движението го напуска . „Целувката” от т. нар. „Златен период” е най-известната му творба.
Хризантема – едно от най-любимите и популярни цветя в Япония. Тя е в основата на легендата за възникването на тази страна. Златножълтата хризантема с 16 листенца е изобразена в държавния герб, на националния флаг, на монетите и на висшия японски орден, който и се нарича Орден на Хризантемата. Самото название на цветето “кику” (слънце) говори за почитта към него. Нейният късен цъфтеж е свързан с есента, но на Изток, тъй като цъфти през зимата, тя е символ на дълголетието и щастието. В Европа хризантемата е израз на скръб и печал, а в западната живопис хризантемата означа упадък и смърт.
Хризантемата в картините на художника-импресионист Леонид Афремов. Роден през 1955 г. в гр. Витебск (Беларус). Пътешества много, живее в Израел, САЩ. Понастоящем живее и твори в Мексико. Създава своя индивидуален, уникален стил на рисуване като използва мастихин вместо четка. Това го прави разпознаваем сред останалите художници. Картините на Афремов са изпълнени с оптимизъм, страст и с невероятна енергия.
Напускаме магическият свят на картините и се завръщаме в нашия – действителния. Есента ни е заобиколила с красивите си багри и цветя, защо да не използваме тази красота, да подарим цвете или да го нарисуваме, дори и само с въображение…