„ОСОБЕН ПОГЛЕД”
Поредната кинолектория в отдел „Изкуство” – Регионална библиотека „Пенчо Славейков” е посветена на австралийското кино, с акцент върху филма „Стъпки” („Tracks”). Очакваме почитателите на седмата муза на 25 октомври от 10.00 ч.
В главната роля публиката ще види австралийската актриса Миа Вашиковска. Тя изпълнява със завидна зрялост трудната задача да се превъплъти в образа на жена-изследовател в номинирания за „Златен лъв” от 2013г. филм на режисьора Джон Къран – „Стъпки”. Филмът е 
адаптация по мемоарната книга на пътешественичката Робин Дейвидсън „Tracks“ („Стъпки”). За девет месеца Дейвидсън преминава през австралийската пустиня и осъществява невъзможното – сама прекосява пространството, съхранявайки живота си. През 1975 г. тя тръгва от Алисън Спрингс, изминава 2 700 километра пеша и достига до Индийския Океан. Фотографът на „National Geographic” Рик Смолан документира невероятното й пътешествие.
Правят се няколко опита за снимането на филм върху книгата на Робин Дейвидсън. През 1993 г. актрисата Джулия Робъртс е привлечена, за да изпълни ролята на пътешественичката, но за съжаление идеята се проваля. През 2012 г. Мия Вашиковска дава съгласие да участва във филма на Джон Къран, в ролята на 
фотографа е младият актьор Адам Драйвър („Истинският Люин Дейвис”, „Франсис Ха”). Официалната премиера на „Стъпки” в Америка бе в края на май тази година, а в Русия – 31 юли.
„Стъпки” се характеризира с изключителна визия, камерата на Манди Уолкър е доловила дъха на пясъка, тя живее във всяка капка, слънчев лъч или танц на аборигени. Другият положителен аспект е дискретният социален поглед на режисьора към деструктивното отношение на бялото общество спрямо местното население. Оказва се, че ние не знаем нищо за чудния свят на аборигените. Истината е, че едно момиче чувства в самотата си много по-голяма привързаност и доверие към тях, отколкото към хора от своята среда. Героинята на Мия Вашиковска е сурова към себе си, предпочита шепота на пустинята, и компанията на кучето си Дигити, камилите и студения пустинен вятър. Тя е трудна за разбиране до етапа, в който започваме да се идентифицираме 
със стремежа й да се избави от шума на съвременния свят. Коренно различна е позицията на фотографа – снимащ всяка стъпка от маршрута на пътешественичката. В началото за него тя е отчуждена странница, но на финала той сякаш се променя под въздействие на харизматичната й суровост.
В „Стъпки” мълчаливите картини са редовен екранен гост. Фабулата е изчистена от интелектуални размисли за света, но чрез дефицита на словесност, позицията на главния персонаж е ясно изведена: пустинята е много по-жива от бъбривия свят на хората..
Дейвидсън успява да се спаси от цивилизацията, от страничните и вредни ефекти на модерното общество. След множество съпротиви тя решава по съвет на Рик Смолан да напише разказ за живота в пустинята. Въпреки успешната кариера на журналист, Дейвидсън е встрани от сензационното, бяга от славата, от хората с фотоапаратите, продължава да изпитва неприязън към чуждото любопитство и суетата. „Стъпки” е филм за възможната хармония с природата. Достатъчно е да оголиш душата си за среща с пясъка, вятъра, слънцето и да почувстваш сърцето на пустинята. Чувате ли нейните стъпки?
Рубриката „Особен поглед” е съвместна инициатива на отдел „Изкуство” – Регионална библиотека „Пенчо Славейков” Варна и театралния критик и режисьор Елица Матеева.
